А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!

Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.

Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.

И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.

През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Йерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.

Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.

Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.

Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.

А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.

И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.

Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?

А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.

Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.

Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.

След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;

пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

Написа и писмо с това съдържание:

Клавдий Лисий достопочтеному управители Феликсу праща поздрав.

Тогава човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.

И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им

и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.

И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!

И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.

А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.

Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.

Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:

ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

След пет дена слезе първосвещеник Анания със старейте и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.

А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:

винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки.

Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.

Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,

който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;

но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,

като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.

И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.

Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.

Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Йерусалим на поклонение.

И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,

и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.

Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,

и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.

Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.

След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.

При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,

някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.

Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, -

освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.

Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.

И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.

След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.

А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а ога намеря време, ще те повикам.

При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.

Но, като изминаха две години, Феликса замести Порции Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.