Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
43:4
43:7
43:8
43:9
43:10
43:11
43:14
43:15
43:16
43:18
43:19
43:20
43:21
см.:Пс.147:5-6;
43:22
43:23
43:24
43:29
43:32
43:33
Болгарский
Кой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
на хубавата му белина окото се Учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.