Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
18:2
18:3
18:4
18:5
18:7
18:10
18:14
18:16
18:18
18:19
18:23
18:27
см.:Притч.28:14;
18:29
18:31
18:33
Болгарский
Всичко изобщо е създал Оня, Който живее вовеки; - един Господ е праведен.
Никому Той не е предоставил да изяснява делата Му.
И кой може да изследва великите Му дела?
Кой може измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?
Невъзможно е ни да се намалят, ни да се увеличат, и невъзможно е да се изследват дивните дела Господни.
Кога човек мисли, че свършва, той едва начева, и кога престане - дохожда в изумение.
Какво е човек и каква е неговата полза? Какво е неговото добро и какво - неговото зло?
Дните на човека са много, ако са сто години: както капка вода из морето или зрънце пясък, тъй малко са годините му в деня на вечността.
Затова Господ е дълготърпелив кьм людете и излива върху тях Своята милост.
Той вижда и знае, че краят им е твърде злочест,
и затова умножава Своите милости.
Милостта на човека е към неговия ближен, а милостта на Господа е върху всяка плът.
Той изобличава и вразумява, поучава и обръща като пастир своето стадо.
Той се смилява над ония, които се вразумяват и които усърдно се обръщат към Неговия закон.
Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи.
Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние.
Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното и другото.
Глупавият немилосърдно укорява, и подаяние от неблагоразположен очи изсушава.
Преди да заговориш, обмисляй, и преди да се побелиш, грижи се за себе си.
Изпитвай себе си преди съда, и във време на посещение ще намериш милост.
Преди да почувствуваш слабост, смирявай се, и във време на грехове покажи обращение.
Нищо да ти не пречи да изпълниш оброк своевременно, и не отлагай пред самата смърт да се оправдаеш.
Преди да наченеш да се молиш, приготви се, и не бъди като човек, който изкушава Господа.
Припомняй си за гнева в смъртния ден и за времето на отмъщението, когато Господ отвърне лицето Си.
Във време на ситост припомняй си за гладно време, и в дни на богатство - за сиромашия и нужда.
От сутрин до вечер времето се менява, и всичко е скоротечно пред Господа.
Мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив и в дни на грехове ще се удържи от безгрижност.
Всеки разумен ще познае премъдростта и ще въздаде хвала ономува, който я е намерил.
Разсъдливите на думи и сами се вразумяват, и изричат изпитани притчи.
Не ходи след твоите похоти и въздържай се от пожеланията си.
Ако доставяш на душата си това, що е приятно за прищевките, тя ще те направи гавра за враговете ти.
Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества.
Гледай да не станеш сиромах, пирувайки със заети пари, когато в кесията ти няма нищо.
