Азбука веры » Библия » Псалтир » Псалом 103

Псалом 103

Толкования

Толкования главы

103:0

см.:Пс.102:1:22;

см.:Быт.1:3:6:8;

см.:Быт.1:7;

см.:Евр.1:7;

103:5

103:6

103:7

см.:Иов.37:5;

103:8

103:9

см.:Иов.38:10-11;

103:10

см.:Пс.73:15;Втор.11:11;Иов.5:10;

103:11

103:12

103:13

103:14

см.:Пс.146:8;

103:15

см.:Суд.9:13;Сир.40:20;

103:16

103:17

103:18

103:19

103:20

см.:Быт.1:16;

103:21

см.:Пс.146:9;Ис.31:4;

103:22

см.:Иов.37:8;

103:23

см.:Пс.32:5;Пс.91:6;

см.:Сир.43:27;

см.:Иов.40:20;

см.:Пс.144:15;

см.:Притч.6:8;

см.:Иов.12:10;Дан.5:23;

103:30

см.:Иов.33:4;

103:31

103:32

см.:Пс.143:5;

103:33

см.:Пс.33:2;

103:34

103:35

см.:Пс.102:1;

Болгарский

Языки

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой. Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.

Ти правиш ветровете Свои Ангели огнените пламъци - Свои служители.

Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.

Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.

От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;

възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.

Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.

Ти прати извори в долините: между планини текат (води),

поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.

При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.

Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.

Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна

и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;

по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,

високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.

Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.

Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;

лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.

А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;

там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.

Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.

Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;

скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;

пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.

Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!

Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.

Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.

Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.

Да изчезнат грешниците от земята, И да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!