Във ваши ръце Бог предаде мадиам-ските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.

И дойде Гедеон при Йордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.

И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.

Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?

Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.

Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.

Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.

А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.

Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.

Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мади-амски царе Зевея и Салмана, и докара в смущение целия стан.

Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.

И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и старейте сокхотски - седемдесет и седем души.

След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?

И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските старей, жители на Сокхот,

и събори Пенуелската кула и изби градските жители.

И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе - всеки приличаше на царски син.

Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.

И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.

Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.

И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.

Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.

Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)

Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.

Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сик-ли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.

От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.

Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.

И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.

Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.

Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.

И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.

След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;

и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,

и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.