Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на веждите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.

Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!

Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.

От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.

И князете Исахарови с Девора, и Иеахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена - голямо разногласие.

Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Руви-мовите племена - голямо разногласие.

Галаад си живее спокойно отвъд Йордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.

Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим - на полските височини.

Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.

От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.

Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!

Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.

Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.

Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!

Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.

Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната - към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.

При нозете й се сгърчи, падна и се простря, при нозете й се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.

През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?

Мъдрите нейни дворкини й отговарят, и сама тя отговаря на думите си:

навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.

Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! - И спокойна беше земята през четирийсет години.

Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.

Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;

като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?

Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.

И галаадци завзеха брода през Йордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не".

Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Йордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.

Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.

След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.

Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.

Есевон умря и биде погребан във Витлеем.

След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.

И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.

След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.

Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет осле-та; той съди Израиля осем години.

И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.