Азбука веры » Библия » Иоиля » гл.1

Иоиля, Глава 1

Толкования

Толкования главы

1:1

1:2

1:3

см.:Исх.10:2;Пс.77:4;

1:4

см.:Иоил.2:25;

1:5

1:6

см.:Иоил.2:4-5;

1:7

см.:Дан.4:11;

1:8

1:9

см.:Лев.2:1;Исх.29:40;

1:10

см.:Ис.24:3;Иер.14:2;

1:11

см.:Иер.14:4;

1:12

см.:Ос.2:12;Ис.16:10;Иер.48:33;

1:13

1:14

см.:Иоил.2:15;

1:15

см.:Ис.13:6;

1:16

см.:Втор.16:11;

1:17

1:18

см.:Иер.14:5;

1:19

1:20

см.:Пс.103:11;Пс.146:9;

Болгарский

Языки

Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.

Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?

Разказвайте за него на децата си; а Децата ви да разказват на децата си, а техните деца - на следния род:

каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.

Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!

Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му - зъби лъвски, и челюстите му - като на лъвица.

Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.

Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!

Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.

Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.

Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,

лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката - всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.

Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.

Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа.

О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.

Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог - веселба и радост?

Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.

Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.

Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.

Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.