Евангелие от Иоанна, глава 3,12 (Ин. 3,12) на болгарском языке - Новый Завет

Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.

Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;

роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.

Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.

Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?

Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?

Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.

Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?

Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.

И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,

та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.

Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.

Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.

А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.

А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;

защото Йоан още не беше хвърлен в тъмница.

Тогава между Йоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.

И дойдоха при Йоана и му рекоха: рави. Оня, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелствува, ето. Той кръщава, и всички отиват при Него.

Йоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.

Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.

Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.

Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето. Той е над всички.

И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.

Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.

Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.

Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.

Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим,

взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"

Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".

Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя,защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати. Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

От Иоана, Главы 3-12