Евангелие от Иоанна, глава 3,6,12 (Ин. 3,6,12) на болгарском языке - Новый Завет

Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.

Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;

роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.

Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.

Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?

Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?

Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.

Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?

Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.

И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,

та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.

Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.

Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.

А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.

А Йоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;

защото Йоан още не беше хвърлен в тъмница.

Тогава между Йоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.

И дойдоха при Йоана и му рекоха: рави. Оня, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелствува, ето. Той кръщава, и всички отиват при Него.

Йоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.

Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.

Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.

Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето. Той е над всички.

И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.

Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.

Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.

Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.

Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.

След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.

Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.

И приближаваше Пасха, празникът иудейски.

А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?

А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.

Филип Му отговори; тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:

тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?

Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.

И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.

И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.

Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето

и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.

Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

И когато бяха преплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.

Но Той им рече; Аз съм; не бойте се!

Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.

На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.

При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господното благословение.

И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.

И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?

Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.

Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?

Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.

А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?

Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат".

А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.

Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.

Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;

защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

Аз съм хлябът на живота.

Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.

Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.

Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.

Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.

Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?

Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?

Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?

Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.

И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.

От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.

Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,

и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.

Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим,

взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"

Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".

Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя,защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати. Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

От Иоана, Главы 3-12