Естир, Глава 1

(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия Ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в Царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Йерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. - Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.)

След това в дните на Артаксеркса, - тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, -

в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,

в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,

показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.

След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.

Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.

Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.

Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.

И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.

На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса - седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,

да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава.

Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.

Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, - защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, -

а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан - седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:

как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?

И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;

защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.

Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.

Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското й достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.

Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.

Тия думи се поправиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:

разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената й и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.