На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Мойсей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.

След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея,

отсам Йордан, в земята Моавска, Мойсей почна да обяснява тоя закон и каза:

Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;

обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат;

ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;

Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;

Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!

Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?

Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.

Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.

И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.

И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;

в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.

И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни.

Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;

ето. Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай.

Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем.

Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно.

Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха;

па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,

и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби;

къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е по-голям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.

Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях;

Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви,

и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място.

Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог,

Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете - нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак.

И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:

никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви;

само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.

Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там;

Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее;

децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят;

а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море.

Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината.

Но Господ ми рече-кажи им:не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви.

И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината.

Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма.

Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.

И прекарахте в Кадес много време, - колкото време вие бяхте там.

Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.

Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!

Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!

Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;

но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен.

Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?

Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си-и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат.

Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;

защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.

Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;

както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,

тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.

Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,

с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.

И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.

С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:

принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.

А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.

Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,

и рече: "ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра;

те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;

защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете й и опалва основите планински;

ще напратя върху им беди и ще из хвърля срещу тях стрелите Си:

те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;

отвън ще ги погубва меч, а в къщите им - ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.

Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;

но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: "нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това".

Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.

О, да бяха разсадили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!

как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!

Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.

Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;

виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.

Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?

Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.

Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.

Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,

които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!

Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.

Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!

Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;

ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.

(Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!

(И оня ден написа Мойсей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Мойсей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.

След като Мойсей изрече всички тия думи пред целия Израил,

каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;

защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Йордан да я завладеете.

И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:

възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;

и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,

задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;

пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, - в земята, която давам на синовете Израилеви.