Скрыть
6:1
6:3
6:4
6:6
6:7
6:9
6:13
6:15
6:17
Глава 8 
8:1
8:6
8:7
8:8
8:9
8:10
8:11
8:12
8:13
Глава 16 
16:1
16:3
16:4
16:7
16:8
16:9
16:10
16:11
16:16
16:17
16:20
16:21
И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: доиди и гледай!
И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята - да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светии и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.
И видях, когато сне шестия печат, и сто, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;
и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;
и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,
казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от-гнева на Агнеца,
защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?
Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.
Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.
Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,
и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.
Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.
Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.
И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.
И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.
Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
След това чух Ангела на водите да казва: праведен си. Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
И чух другиго да говори от жертвеника: да. Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.
И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible