Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
9:1
9:2
9:3
9:4
9:5
9:6
9:7
9:8
9:9
9:10
9:11
9:12
9:13
9:14
9:15
9:16
9:17
9:18
9:19
9:20
9:21
9:22
9:23
9:24
9:25
9:26
9:27
9:28
9:29
9:30
9:31
9:32
9:33
9:34
9:35
9:36
9:37
9:38
9:39
9:40
9:41
9:42
9:43
9:44
9:45
9:46
9:47
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Bulgarian
- Georgian
Той ми отговори и рече: "като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,
тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.
Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,
тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.
Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,
тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.
Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,
ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.
Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.
Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,
и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,
те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.
Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът".
Аз отговорих и казах:
"преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка".
Той ми отговори и рече:
"каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.
Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.
А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.
И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.
Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.
Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.
А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,
и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, - а само с цветя,
моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря".
И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.
Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:
"о. Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непреходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,
и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.
Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.
Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,
но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.
Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето - кораб, или някой съд - храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,
в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.
Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;
но законът не загина; и остава си в сила.
Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й - пепел.
Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:
"за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?"
Тя отговори: "остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена".
Аз я попитах: "какво си претърпяла? кажи ми!" А тя ми отговори:
"аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.
Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,
и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.
Аз го откърмих с голям труд,
и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.