Азбука веры » Библия » 3 книга на Ездра » гл.4

3 книга на Ездра, Глава 4

Толкования

Толкования главы

Толковая Библия А.П. Лопухина

4:1

4:2

4:3

4:4

4:5

4:6

4:7

4:8

4:9

4:10

4:11

4:12

4:13

см.:Суд.9:8;2Пар.25:18;

4:14

4:15

4:16

4:17

4:18

4:19

4:20

4:21

4:22

4:23

4:24

4:25

4:26

4:27

4:28

4:29

4:30

4:31

4:32

4:33

4:34

4:35

4:36

4:37

4:38

4:39

4:40

4:41

4:42

4:43

4:44

4:45

4:46

4:47

4:48

4:49

4:50

4:51

4:52

Болгарский

Языки

Тогава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил,

и каза: "сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния".

Аз отговорих: "така е, господарю". А той ми каза: "пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.

Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце".

Тогава аз казах: "говори, господарю". А той ми рече: "иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал".

"Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?"

А той ми рече: "ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, -

ти, може би, ще ми отговориш.в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.

А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, - и на това ми не отговори".

И каза ми: "ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,

как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?"

На това аз казах: "по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо".

А той в отговор ми каза: "ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.

Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.

Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.

Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.

Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.

Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?"

"Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си".

А той ми отговори и рече: "ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?

Защото, както земята е дадена за гората, а морето - за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини".

Отговорих и казах: "моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.

Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е .доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?

Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.

Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? - ето за кое питах аз".

А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си

и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.

А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.

Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, - няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.

Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!

Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!

Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!

"Но как и кога ще бъде това?" попитах го аз; "защо нашите години са малки и злочести?"

"Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.

Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?"

На това ми отговори архангел Иеремиил: "когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,

с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете - и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра".

Аз пък отговорих на това и му казах: "о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие.

И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели".

На това той ми отговори: "иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?"

Аз отговорих: "не може, Господи". Тогава той ми рече: "подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята.

Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното.

Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш".

"Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това,

покажи ми:онова,което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане?

Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная".

Той ми каза: "застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие".

И аз застанах - и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим.

След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана,. останаха капки.

Тогава той ми каза: "размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят - нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим".

Тогава аз го помолих и казах: "мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?"

На това той отговори и каза: "за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ти кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.