Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
3:1
3:2
3:3
3:4
3:6
3:7
3:10
3:12
3:14
3:15
3:18
3:19
3:20
3:21
3:22
3:24
3:25
3:26
3:27
3:28
3:29
3:30
3:31
3:32
3:33
3:34
3:35
3:36
Глава 4
4:1
4:2
4:3
4:4
4:5
4:6
4:7
4:8
4:9
4:10
4:11
4:12
4:14
4:15
4:16
4:17
4:18
4:19
4:20
4:21
4:22
4:23
4:24
4:25
4:26
4:27
4:28
4:29
4:30
4:31
4:32
4:33
4:34
4:35
4:36
4:37
4:38
4:39
4:40
4:41
4:42
4:43
4:44
4:45
4:46
4:47
4:48
4:49
4:50
4:51
4:52
Глава 5
5:1
5:2
5:3
5:4
5:5
5:6
5:7
5:8
5:9
5:10
5:11
5:12
5:13
5:14
5:15
5:16
5:17
5:18
5:19
5:20
5:21
5:22
5:23
5:24
5:25
5:26
5:27
5:28
5:29
5:30
5:31
5:32
5:33
5:34
5:35
5:36
5:37
5:38
5:39
5:40
5:41
5:42
5:43
5:44
5:45
5:46
5:47
5:48
5:49
5:50
5:51
5:52
5:53
5:54
5:55
5:56
Глава 6
6:1
6:2
6:3
6:4
6:5
6:6
6:7
6:8
6:9
6:10
6:11
6:12
6:13
6:14
6:15
6:16
6:17
6:18
6:19
6:20
6:21
6:22
6:23
6:24
6:25
6:26
6:27
6:28
6:29
6:30
6:31
6:32
6:33
6:34
6:35
6:36
6:37
6:38
6:39
6:40
6:41
6:42
6:43
6:44
6:45
6:46
6:47
6:48
6:49
6:50
6:51
6:52
6:53
6:54
6:55
6:56
6:57
6:58
6:59
Глава 7
7:1
7:2
7:3
7:4
7:5
7:6
7:7
7:8
7:9
7:10
7:11
7:12
7:13
7:14
7:15
7:16
7:17
7:18
7:19
7:20
7:22
7:23
7:24
7:25
7:26
7:27
7:28
7:29
7:30
7:31
7:32
7:33
7:34
7:35
7:36
7:37
7:39
см.:3Цар.17:21-22;
7:40
7:41
7:42
7:43
7:44
7:45
7:46
7:47
7:48
7:49
7:50
7:51
7:52
7:53
7:54
7:55
7:56
7:57
7:59
7:60
7:61
7:62
7:63
7:64
7:65
7:66
7:67
7:68
7:69
7:70
Глава 8
8:1
8:2
8:3
8:4
8:5
8:6
8:7
8:8
8:9
8:10
8:11
8:12
8:13
8:14
8:15
8:16
8:17
8:18
8:19
8:20
8:21
8:22
8:23
8:24
8:25
8:26
8:27
8:28
8:29
8:30
8:31
8:32
8:33
8:34
8:36
8:37
8:38
8:39
8:40
8:41
8:42
8:43
8:44
8:45
8:46
8:47
8:48
8:49
8:50
8:51
8:52
8:53
8:54
8:55
8:56
8:57
8:59
8:60
8:61
8:62
8:63
Глава 9
9:1
9:2
9:3
9:4
9:5
9:6
9:7
9:8
9:9
9:10
9:11
9:12
9:13
9:14
9:15
9:16
9:17
9:18
9:19
9:20
9:21
9:22
9:23
9:24
9:25
9:26
9:27
9:28
9:29
9:30
9:31
9:32
9:33
9:34
9:35
9:36
9:37
9:38
9:39
9:40
9:41
9:42
9:43
9:44
9:45
9:46
9:47
Глава 10
10:1
10:2
10:3
10:4
10:5
10:6
10:7
10:8
10:9
10:10
10:11
10:12
10:13
10:14
10:15
10:16
10:17
10:18
10:19
10:20
10:21
10:22
10:23
10:24
10:25
10:26
10:27
10:28
10:29
10:30
10:31
10:32
10:33
10:34
10:35
10:36
10:37
10:38
10:39
10:40
10:41
10:42
10:43
10:44
10:45
10:46
10:47
10:48
10:49
10:50
10:51
10:52
10:53
10:54
10:55
10:56
10:57
10:58
10:59
10:60
Болгарский
Языки
На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон - и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето,
понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния
и казах: "Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,
като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;
въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;
Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, - и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.
Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.
След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,
и за всекиго от тях настъпи край- потоп, както за Адама - смърт.
Едного от тях Ти остави - Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.
Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,
когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, - измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,
и го възлюби и нему само откри волята Си,
положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Накова и Исава:
Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.
Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,
тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, -
и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, -
но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.
Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта - и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;
остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.
Изминаха времена, изпълниха се години - и Ти Си издигна раб на име Давид;
заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.
Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,
като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.
И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.
Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?
Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, - и сърцето ми се стопи.
Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.
Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?
Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?
Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите - и видях, че те. живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.
И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.
Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?
Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш".
Тогава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил,
и каза: "сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния".
Аз отговорих: "така е, господарю". А той ми каза: "пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.
Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце".
Тогава аз казах: "говори, господарю". А той ми рече: "иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал".
"Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?"
А той ми рече: "ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, -
ти, може би, ще ми отговориш.в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.
А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, - и на това ми не отговори".
И каза ми: "ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,
как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?"
На това аз казах: "по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо".
А той в отговор ми каза: "ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.
Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.
Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.
Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.
Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.
Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?"
"Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си".
А той ми отговори и рече: "ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?
Защото, както земята е дадена за гората, а морето - за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини".
Отговорих и казах: "моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.
Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е .доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?
Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.
Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? - ето за кое питах аз".
А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си
и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.
А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.
Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, - няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.
Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!
Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!
Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!
"Но как и кога ще бъде това?" попитах го аз; "защо нашите години са малки и злочести?"
"Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.
Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?"
На това ми отговори архангел Иеремиил: "когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,
с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете - и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра".
Аз пък отговорих на това и му казах: "о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие.
И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели".
На това той ми отговори: "иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?"
Аз отговорих: "не може, Господи". Тогава той ми рече: "подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята.
Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното.
Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш".
"Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това,
покажи ми:онова,което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане?
Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная".
Той ми каза: "застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие".
И аз застанах - и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим.
След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана,. останаха капки.
Тогава той ми каза: "размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят - нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим".
Тогава аз го помолих и казах: "мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?"
На това той отговори и каза: "за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ти кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.
За личбите: ето, ще настанат дни, когато мнозина от земните обитатели, владеещи знание, ще бъдат грабнати, и пътят на истината ще се скрие, и вселената ще обеднее откъм вяра,
и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.
И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.
Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната - три пъти през деня;
и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.
Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.
Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.
На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.
Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.
Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.
Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.
Човеците тогава ще се надяват- и няма да постигнат желаното; ще се трудят - и пътищата им не ще се оправят.
За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това".
И аз се свестих, - и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.
Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.
И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: "де си бил, и защо лицето ти е печално?
Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир - стадото си, в ръце на лукави вълци".
Тогава му казах: "махни се от мене и не се приближавай до мене". И той като чу това, отстрани се от мене.
Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.
И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;
но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния
и казах: "о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;
от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;
от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;
измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.
Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?
И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.
И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце .
Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене по-преди нощем,
и ми каза: "чуй ме - аз ще те науча; слушай ме - и аз ще ти кажа още повече".
"Говори, казах аз, господарю мой". И той ми каза: "ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?"
"Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд".
Той отговори: "не можеш". - "А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Накова и изнурението на Израилевия род".
И той ми каза: "изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, - и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш".
"Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?"
Тогава Той ми рече: "както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа".
"Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?"
Той ми каза: "Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите".
Аз отговорих и казах: "не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?"
Той ми отговори: "творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени".
И аз рекох: "как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат".
Той ми каза: "попитай жената, и кажи й: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж".
Аз пък Му рекох: "това е невъзможно, но трябва да става от време на време".
Тогава Той ми каза: "и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят".
Тогава аз Го запитах и казах: "щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?"
Отговори ми и каза: "Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
Кажи й: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала".
И казах: "моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?"
И Той ми каза: "от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;
преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;
преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски войнства;
преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;
преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, -
тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго".
Тогава аз попитах: "какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?"
И отговори ми: "от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.
Край на тоя век е Исав, а начало на следващия - Иаков.
Ръката на човека е негово начало, а край - петата му. За друго, Ездра, недей ме пита".
Аз пък Му отговорих и казах: "о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,
моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ".
Той ми отговори и рече: "изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,
и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.
Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършеха, и ще се разберат основите на земята.
А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени".
И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,
и каза: "ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;
когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.
А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;
и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;
посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;
след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.
Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите й, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.
Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.
И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,
защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;
вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод".
Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.
И той ми каза: "аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.
И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече деня, в който те чух:
Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.
Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;
не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена".
След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.
А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;
защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.
И казах: "Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.
Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.
Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.
Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.
В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.
Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;
изведнъж се появиха безбройно множество плодове и много различни приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.
В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите
и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.
В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.
Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.
Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото - левиатан.
Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.
На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;
на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.
А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;
а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.
Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.
А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.
И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.
А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.
Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?
Когато изговорих тия думи, пратен ми биде Ангелът, който беше пращан при мене миналите нощи,
и ми каза: "стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря".
Аз рекох: "говори, господарю мой". И той ми каза: "морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;
но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.
Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?
Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;
но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво - дълбока вода.
Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.
Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?"
Аз казах: "тъй е. Господи!" И Той ми рече: "такъв е и делът на Израиля.
За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.
И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки, лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.
А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.
И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.
Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?
Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?"
Аз отговорих и казах: "Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.
Праведните ще Претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото".
И Той ми каза: "няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.
Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.
Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.
А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;
увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;
презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.
И затова, Ездра, на празните - празно, а на пълните - пълно.
Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, - скривана сега от земята.
И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса.
Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години.
А след тия години, ще умре Син Ми Христос и всички люде, които дишат.
И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.
А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.
И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.
Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.
Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.
След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата".
Аз казах: "Авраам пръв се моли за содомците; Мойсей - за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;
след него Иисус - за Израиля в дните на Ахана;
Самуил и Давид - за погубваните, Соломон - за ония, които дойдоха за освещението;
Илия - за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;
Езекия - за народа през времето на Сенахирима, и мнозина - за мнозина.
И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?"
Той ми отговори и рече: "сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.
А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,
ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.
Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил".
Аз отговорих и казах: "ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.
Каква полза за човеците - в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?
О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.
Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?
Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;
приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.
Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;
но ние не ще влезем е него, защото се навъртахме в места безплодни.
Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.
Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме".
Той отговори и каза: "това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,
та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.
То е оня живот, за който Мойсей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.
Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,
че няма да има скръб за тяхната по-гибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение".
Аз отговорих и казах: "зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,
и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.
Той е дълготърпелив, защото показва дълготьрпение към съгрешилите, като към Свое творение.
Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,
и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.
Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.
Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.
Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,
може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина".
Той ми отговори и каза: "Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят".
Аз отговорих и казах: "душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,
защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?
Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?
И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.
Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,
за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.
Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,
и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.
И сега. Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; но ще кажа за Твоя народ, за който страдам,
за Твоето иаследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.
Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, е което изпаднахме ние, живеещите на земята.
Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.
Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе. (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)
Аз казах; "Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
Чийто престол е неоценим и славата - непостижна. Комуто с трепет предстоят ангелски войнства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите - неизменни,
повелението силно, и управлението - страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, -
чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!
Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;
не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;
не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;
не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;
не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;
но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.
Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;
а Ти, заради нас - грешните, милосърден ще се наречеш.
Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.
Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.
Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела."
Той ми отговори и рече: "ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.
Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;
но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са страяствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
Както Аз казах, тъй си е.
Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят".
Аз отговорих и казах: "ако съм придобил благодат, ще говоря.
Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,
тъй е и човек, създаден от Твои ръце, - и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си".
Той ми отговори и каза: "сегашното е за сегашните и бъдното - за бъдните.
Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене, ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.
Но и по това си ти дивен пред Всевишния,
задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.
Много и горчиви неволи в последно време/ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.
А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;
защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.
Коренът на злото с запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.
Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.
Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.
Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,
а още и праведниците Му потъпкаха
и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.
Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях - жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,
но самите създадени обезславиха името на Оногова,Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.
Поради това Моят съд сега наближава, -
това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни". Аз отговорих и казах:
"ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога".
Той ми отговори и рече: "като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,
тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.
Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,
тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.
Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,
тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.
Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,
ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.
Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.
Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,
и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,
те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.
Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът".
Аз отговорих и казах:
"преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка".
Той ми отговори и рече:
"каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.
Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.
А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.
И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.
Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.
Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.
А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,
и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, - а само с цветя,
моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря".
И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.
Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:
"о. Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непреходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,
и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.
Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.
Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,
но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.
Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето - кораб, или някой съд - храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,
в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.
Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;
но законът не загина; и остава си в сила.
Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й - пепел.
Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:
"за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?"
Тя отговори: "остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена".
Аз я попитах: "какво си претърпяла? кажи ми!" А тя ми отговори:
"аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.
Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,
и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.
Аз го откърмих с голям труд,
и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.
Но когато ,син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден. .
А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра".
Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:
"о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, -
че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?
И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изгреба.
И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?
Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,
а земята изгубва според свойството си - настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; -
и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.
Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.
Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.
И тъй, върни се в града при мъжа си".
Но тя каза: "няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра".
Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:
"не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Йерусалим.
Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;
и, което е най-тежко, знамето на Спои изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.
Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките".
При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.
И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.
И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:
"де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие".
Когато говорех това, той дойде при мене;
и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:
"какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?"
"От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя".
А той ми каза: "стой мъжествено, и аз ще ти обясня".
"Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;
защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.
Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?
Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение". Като ми отговаряше, той каза:
"слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.
Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
Това значи видението, което преди малко ти се яви:
жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
която сетне стана невидима - а теб се яви град, който се зидаше -
и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:
жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,
че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.
След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.
А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Йерусалим.
А дето ти каза,че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Йерусалим.
И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.
А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.
Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.
Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.
Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.
И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.
След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.
Утре през нощта остани тук, -
и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни".
И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.
