а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;

при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.

Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! смърт заслужава оня човек, който е извършил това;

и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.

Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,

дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;

а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;

затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.

Тъй говори Господ: ето. Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;

ти извърши това тайно. Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.

Тогава Давид казана Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида; и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;

но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.

Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.

И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.

И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.

На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: "детето умря"? Той ще стори нещо лошо.

Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.

Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.

И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).

Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?

А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.

И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби

и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия, според словото Господне.

Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.

Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;

сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.

Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.

Давид взе венеца на царя им от главата му, - а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, - и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.

А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Йерусалим.