Азбука веры » Библия » 2 книга Макавейска » гл.6-7

2 книга Макавейска, Главы 6-7

Толкования

Толкования главы

6:1

6:2

6:3

6:4

6:5

6:6

6:7

6:8

6:9

6:10

6:11

6:12

см.:3Езд.16:20;

6:13

см.:Евр.12:6-8;

6:14

6:15

6:16

6:17

6:18

см.:Лев.11:7;2Мак.7:1;

6:19

6:20

6:21

6:22

6:23

6:24

6:25

6:26

6:27

6:28

6:29

6:30

6:31

Глава 7

7:1

7:2

7:3

7:4

7:5

7:6

см.:Втор.32:43;

7:7

7:8

7:9

7:10

7:11

7:12

7:13

7:14

7:15

7:16

7:17

7:18

7:19

7:20

7:21

7:22

7:23

7:24

7:25

7:26

7:27

7:28

7:29

7:30

7:31

7:32

7:33

7:34

7:35

7:36

7:37

7:38

7:39

7:40

7:41

7:42

Болгарский

Языки

След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии,

а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, - храм на Юпитера странноприемника.

Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие.

Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи.

И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи.

Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин.

Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.

Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви;

а ония, които се не съгласяваха да прохождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие.

Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената.

Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.

Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.

Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние.

Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,

а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.

Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.

Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.

Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо.

Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,

както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.

Тогава поставените при беззаконието жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,

та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.

Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече - за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: "веднага да ме предадат на смърт,

защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество,

и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; е това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си.

И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта.

Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта,

а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони". Щом каза това, той веднага отиде на мъчение.

Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.

Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: "На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него".

Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.

Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.

Един от тях, като взе пръв думата, каза: "за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони".

Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.

Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.

Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:

"Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Мойсей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби".

Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?

А той,отговаряйки на бащин език, каза: "не". Затова и той претърпя същите мъки, както първият.

Бидейки при последен издих, каза: "ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони",

След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,

и каза сърдечно: "от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него".

Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията.

Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия.

Като наближаваше да умре, той говореше тъй: "за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот".

След това доведоха и замъчиха петия.

Той погледна царя и каза: "имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога.

Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе".

След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: "не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща.

Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога".

Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа.

Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше:

"аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго.

Затова Творецът на света. Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони".

Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.

Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.

След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.

Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: "синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.

Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.

Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя".

Докле още говореше тя, момъкът каза: "какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.

А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.

Ние страдаме за греховете си.

Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време. Той пак ще се смили над рабите Си;

а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;

защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.

Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.

Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,

и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ".

Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.

Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.

След синовете умря и майката.

За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.