Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елиеея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби.

Елисей й каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло.

И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,

и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.

Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те й подаваха, а тя наливаше.

Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той й каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.

Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза? иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.

Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.

И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;

да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.

Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,

па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.

И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.

Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.

И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.

Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.

И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей.

Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.

И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.

Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря.

Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,

па повика мъжа си и каза: прати ми едното от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.

Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.

И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.

И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;

затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме.

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.

И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?

И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.

И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й.

Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.

И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.

И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;

след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.

Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.

И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.

Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.

А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.

И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сечивото, защото не ги познаваха.

Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сечивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.

А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.

Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък - двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.

И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.

Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.

Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски;

като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая;

вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъч казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягап и не чакан.

Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски,

и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико.

Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля,

и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби - пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел;

и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля,

и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса;

а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна.

И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори.

И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля.

Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари!

И подигна се Ииуй, синът на Намесиевия син Иосафат, против Иорама, а Иорам се намираше с всички израилтяни в Рамот Галаадски на стража против сирийския цар Азаил.

В това време сам цар Иорам се беше върнал да се лекува в Изреел от раните, които му нанесоха сирийци, когато воюва против сирийския цар Азаил. И каза Ииуй: ако сте съгласни (с мене), нека никой не излиза от града, за да иде да извести в Изреел.

Ииуй възседна кон и тръгна за Изреел, дето лежеше Иорам (цар израилски, за да се лекува от раните, които му бяха нанесли сирийци в Рамот, когато воюва против силния и мощен сирийски цар Азаил), и дето бе дошъл иудейският цар Охозия, за да посети Иорама.

На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли?

И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща.

Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми.

Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно.

Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей.

Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?

Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие!

А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.

Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество:

наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне.

Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Това стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря.

Пренесоха го слугите му в Йерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град.

В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия.

Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца.

Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?

Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци.

И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта й бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.

И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря.

Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете.

Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле.

Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел.