той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше в греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.

И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад, през всички дни.

Иоахаз се помоли пред лицето на Господа, и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше сирийският цар.

И Господ даде на израилтяните избавител, и те се отърваха от ръката на сирийци, и живееха Израилевите синове в шатрите си, както вчера и завчера.

Обаче не отстъпваха от греховете на дома на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля; ходеха в тях, и дъбравата стоеше в Самария.

На Иоахаза остана вопска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче.

Останалото за Иоахаза и за всичко, което том извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе.

И почина Иоахаз при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоас.

Иоахазовият син Иоас се възцари над Израиля в Самария в трийсет и седмата година на иудеиския цар Иоас царува шестнайсет години

и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше ни от един от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, но ходеше в тях.

Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, как воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.

И почина Иоас при отците си, а на престола му седна Иеровоам. Иоас биде погребан в Самария, при израилските царе.

Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него, думайки: ртче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!

И каза му Елисей: вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.

И каза на израилския цар; тури ръката си на лъка. И той си тури ръката. Тогава Елисей сложи ръцете си върху царевите ръце

и рече: отвори прозореца към изток. И той отвори. Каза му Елисей: стреляй. И той стрелна. И каза: тая стрела за избавление е от Господа, тя е избавителна стрела против Сирия, и ти ще поразиш до крак еирийците в Афек.

И каза (Елисей): вземи стрели. И той взе. Каза пак на израилския цар: удари в земята. И той удари три пъти и спря.

И разгневи му се Божият човек и каза: трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш досущ сирийци, а сега ще поразиш сирийци само три пъти.

Умря Елисей и го погребаха. И на другата година моавски пълчища нахлуха в страната.

И ето, когато погребваха един човек, погребваните, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си.

Сирийският цар Азаил притесняваше израилтяните през всички дни на Иоахаза.

Но Господ се смили над тях и ги помилува; обърна се към тях поради завета Си с Авраама, Исаака и Иакова, и не иска да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето Си доднес.

Сирийският цар Азаил умря, и вместо него се възцари син му Венадад.

Иоахазовият син Иоас взе назад от ръцете на Азаиловия син Венадад градовете, които той бе превзел е война от ръцете на баща му Иоахаз. Три пъти го разби Иоас, и върна Израилевите градове.