И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.

Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог.

Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.

Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват;

ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява.

Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда;

Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига.

От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената.

Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як.

Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си.

(И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.

А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа

и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото,

и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом.

Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.

И ако някой му речеше: "нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае", той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.

И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу.

А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.

Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.

Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.

И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.

Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.

И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).

Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); пие развращавате народа Господен;

ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт.

А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.

И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона?

и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви?

А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?

Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени.

Ето, настъпват дни, е които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом;

и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом.

Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите та и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст.

И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден.

И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той Ще ходи пред Моя помазаник през всички дни;

и всеки, който остане от дома ти, ще Дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана.

Един ден Сауловият син Ионатан рече на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към филистимската стража, на отвъдната страна. А на баща си той не обади за това.

Саул пък се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; с него бяха до шестстотин души народ

и Ахия, син на Ахитува, брат на Иохаведа, син на Финееса, син на Илия, свещеника Господен в Силом, който носеше ефод. А народът не знаеше, че Ионатан е заминал.

Между проходите, през които Ионатан търсеше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата - Сене;

едната скала се издигаше от север към Михмас, другата - от юг към Гива.

И рече Ионатан на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към стражата на тия необрязани; може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина.

И оръженосецът отговори: върши всичко, що ти е по сърце; ето, аз съм с тебе, върви, където желаеш.

Ионатан рече: ето, ще преминем към ония човеци и ще застанем да ни видят;

ако те ни кажат: "спрете се, докле дойдем при вас", ние ще се спрем на местата си и няма да възлезем при тях;

ако пък кажат: "възлезте при нас", ние ще възлезем, защото Господ ги е предал в ръцете ни; и това ще бъде знак за нас.

Когато и двамата застанаха, за да ги види филистимската стража, филистимци рекоха: ето, евреите излизат из проломите, в които се бяха изпокрили.

И завика стражата към Ионатана и оръженосеца му, думайки: възлезте при нас, и ние ще ви кажем нещо. Тогава Ионатан рече на оръженосеца си: върви подире ми, защото Господ ги предаде в ръцете на Израиля.

Тогава Ионатан почна да се катери с ръце и нозе, и оръженосецът му подир него. И филистимци падаха пред Ионатана, а оръженосецът ги доубиваше подир него.

И от това първо поражение, нанесено от Ионатана и оръженосеца му, паднаха до двайсет души, върху половина нива, обработвана от двой волове в един ден.

И произлезе ужас в стана на полето и в целия народ: стражата и ония, които опустошаваха земята, се много изплашиха (и не искаха да се бият); потърси се цялата земя, и биде голям ужас от Господа.

И Сауловите съгледвачи в Гива Вениаминова видяха, че тълпата се разпръсва и тича насам и натам.

И Саул рече на народа, който беше с него: прегледайте и узнайте, кои от нашите са излезли. И прегледаха, и ето, няма Ионатана и оръженосеца му.

И Саул рече на Ахия: донеси ковчега Божий, - защото в онова време ковчегът Божий беше със синовете Израилеви.

Саул още говореше на свещеника, докато смутнята във филистимския стан повече и повече се (разпростираше и) уголемяваше. Тогава рече Саул на свещеника: сбери ръцете си.

Извика Саул и целият народ, който беше с него, и дойдоха при мястото на битката, и ето, там мечът на всекиго бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма.

Тогава евреите, които вчера и завчера бяха у филистимци и които вредом ходеха с тях в стана, присъединиха се към израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана;

и всички израилтяни, които се криеха в Ефремова планина, като чуха, че филистимци са побягнали, присъединиха се и те при своите в битката.

И оня ден Господ избави Израиля; а битката се простря дори до Бет-Авен. (Всички мъже със Саула бяха до десет хиляди, и битката ставаше по целия град на Ефремова планина.)

Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.

И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед.

И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.

Ионатан пък не чу, когато баща му заклеваше народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си, и очите му светнаха.

И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя.

И рече Ионатан: баща ми смути земята; вижте, как ми светнаха очите, щом куснах малко от тоя мед;

ако народът бе си хапнал днес от плячката, която намери у враговете си, не щеше ли поражението на филистимци да бъде по-голямо?

И израилтяните разбиха филистимци оня ден от Михмас до Айалон, и народът твърде изнемощя.

Тогава народът се нахвърли върху плячката, и взимаха овци, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта.

Обадиха на Саула, думайки: ето, народът греши пред Господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мене един голям камък.

После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой - овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред Господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там.

Тогава Саул съгради жертвеник Господу: това беше първи жертвеник, въздигнат от него Господу.

И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога.

И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.

Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът?

Защото, - жив ми Господ, Който спаси Израиля,-ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори.

И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.

И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана. Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.

Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана.

И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра.

И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.

Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.

Тогава Саул не отиде да гони филистимци; и филистимци отидоха в земята си.

Саул затвърди царуването си над Израиля, и воюва с всички свои околни врагове, с Моав и с амонитци, и с Едом (и с Ветор), и с царете на Сова, и с филистимци, и против когото и да се обърнеше, навред имаше успех.

Той уреди войската, разби Амалика и освободи Израиля от ръцете на грабителите му.

Сауловите синове бяха: Ионатан, Иесуи и Мелхисуа; а двете му дъщери се казваха: по-голямата - Мерова, а по-малката - Мелхола.

А Сауловата жена се наричаше Ахиноам, дъщеря на Ахимааца; началникът на войската му се наричаше Авенир, син на Нира, Саулов чичо.

Кис, Саулов баща. и Нир, Авениров баща, бяха синове на Аеиила.

И през всичкото Саулово време се води упорита война против филистимци. И колчем Саул виждаше някой човек силен и юнак, взимаше го при себе си.

Известиха на Давида и рекоха: ето, филистимци нападнаха на Кеил и разграбват гумната.

И Давид попита Господа, думайки: да отида ли, и ще поразя ли тия филистимци? И отговори Господ на Давида: иди, ти ще поразиш филистимци и ще спасиш Кеил.

Но ония, които бяха с Давида, му рекоха: ето, ние се боим тук в Иудея, та как Ще отидем в Кеил против филистимски пълчища? (Ние ще паднем в плен у филистимци.)

Тогава Давид пак попита Господа, и му отговори Господ и рече: стани и иди в Кеил, защото Аз ще предам филистимци в твои ръце.

И Давид отиде с людете си в Кеил, би се с филистимци, откара техния добитък и им нанесе голямо поражение, и Давид избави жителите на Кеил.

Когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давида (и отиде с него) в Кеил, той бе донесъл със себе си и ефод.

Обадиха на Саула, че Давид е дошъл в Кеил, и Саул рече: Бог го предаде в ръцете ми, защото той се затвори, като влезе в град, който има порти и завори.

И свика Саул целия народ на война, за да отиде срещу Кеил, да обсади Давида и людете му.

Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен).

И Давид рече: Господи, Боже Израилев! Твоят раб чу, че Саул иска да дойде в Кеил, да съсипе града заради мене.

Ще ме предадат ли кеилци в ръцете му? И ще дойде ли тук Саул, както чу твоят раб? Господи, Боже Израилев, яви на раба си. И рече Господ: ще дойде.

И Давид рече: ще предадат ли кеилци мене и моите люде в Саулови ръце? И Господ рече: ще предадат.

Тогава стана Давид и людете му, около шестстотин души, излязоха от Кеил и отидоха, накъдето можеха. А на Саула обадиха, че Давид побягнал от Кеил, и тогава той отмени похода.

А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му.

И Давид видя, че Саул е излязъл да търси душата му; Давид беше тогава в пустиня Зиф, в гората.

И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,

и му рече: не бой се, защото ръката на баща ми Саула няма да те намери, и ти ще царуваш над Израиля, аз пък ще бъда втори след тебе; и Саул, баща ми, знае това.

Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.

И дойдоха зифци при Саула в Гива и казаха: ето, Давид се крие у нас по непристъпни места, в гората, на хълм Хахил, надясно от Иесимон.

Затова, ако ти желае душата, царю, дойди; а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.

И рече Саул: да ви благослови Господ, че сте ме пожалили;

идете, удостоверете се още, разузнайте и обгледайте мястото му, дето ще е ногата му, и кой го е видял там, понеже ми казват, че той е много хитър;

и обгледайте и разузнайте за всички убежища, в които се той крие, и се върнете при мене с вярно известие, тогава аз ще отида с вас; и ако той е в тая земя, ще го търся по всички Иудини воеводства.

И станаха и отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и людете му бяха в пустиня Маон, в равнината, надясно от Иесимон.

И отиде Саул с людете си да го търси. Но обадиха на Давида за това, и той слезе при скалата и оставаше в пустиня Маон. Саул чу и се впусна след Давида в пустиня Маон.

Саул вървеше по едната страна на планината, а Давид с людете си беше на другата страна на планината. И когато Давид бързаше да отмине от Саула, а Саул с людете си отиваше да заобиколи Давида и людете му, за да ги улови,

тогава дойде при Саула вестител и каза: побързай и дойди, понеже филистимци нападнаха страната.

И върна се Саул от преследването на Давида и отиде против филистимци; затова и нарекоха това място: Села-Хамахлекот.

На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън,

жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си.

Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен.

Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.

Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка.

Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.

Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.

И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха.

И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток.

Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода;

и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи.

И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни;

ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме.

И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.

Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска.

Л нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха.

И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени,

и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид.

И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка.

Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави.

Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви.

Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас

И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели.

Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес.

И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: "ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни";

прати и на ония, които са във Ве тил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор),

в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет),

(в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Ра хал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенеиски,

в Хорма и в Хорашан, в Атах

и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.