И Господ рече на Самуила: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар.

Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу;

покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча.

И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, старейте градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш?

И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата.

И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник!

Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ.

Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ.

Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ.

Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука.

Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той.

Самуил взе рога с слей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама.

А от Саула отстъпи Духът Господен, и зъл дух от Господа го мъчеше.

И рекоха на Саула неговите слуги: ето, зъл дух от Бога те мъчи.

Нека нашият господар заповяда на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на гусла, и, когато злият от Бога дух дойде върху тебе, той, свирейки с ръка, ще те успокоява.

Саул отговори на слугите си: намерете ми човек, който хубаво свири, и ми го доведете.

Тогава един от слугите му рече: ето, аз видях у витлеемеца Иесея син, който знае да свири, човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и Господ е с него.

Саул прати вестители при Иесея и рече: прати ми сина си Давида, който е при стадото.

Иесей взе осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саула.

Давид дойде при Саула, й почна да служи пред него; той се много понрави на Саула и му стана оръженосец.

И Саул прати да кажат на Иесея: нека Давид служи при мене, понеже намери благоволение в очите ми.

И колчем духът от Бога дойдеше върху Саула, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саула ставаше по-добре и по-весело, и злият дух се'махваше от него.

Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.

И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.

А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.

Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.

И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.

Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.

И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид - десетки хиляди!

И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен - хиляди; не му достига само царство.

И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.

И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.

И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.

И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.

И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.

Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.

И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.

А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.

И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.

Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?

И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адрнела от Мехола.

Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.

Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.

И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.

И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.

И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.

Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.

Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се поправи да стане зет на царя.

Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.

Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.

И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.

И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.

Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;

аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя.

Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе;

той излага душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?

И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре.

Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера.

Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него.

И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.

И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.

И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави.

А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.

И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.

И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.

Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.

Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия.

Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама).

И обадиха на Саула, думайки: ето, Давид е в Нават, в Рама.

Тогава Саул прати слуги да уловят Давида, и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила, техен началник. Дух Божий слезе върху Сауловите слуги, и те почнаха да пророчествуват.

Обадиха за това на Саула, и той прати други слуги, но и те почнаха да пророчествуват. После Саул прати и трети слуги, но и те почнаха да пророчествуват.

(Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха; ето, в Нават, в Рама.

Той отиде там в Нават, в Рама, и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама.

Съблече и той дрехите си, и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците.