Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
12:1
12:2
12:3
12:4
12:5
12:6
12:7
12:8
12:9
12:10
12:11
12:12
12:13
12:14
12:15
12:16
12:17
12:18
12:19
12:20
12:21
12:22
12:23
12:24
12:25
12:26
12:27
12:28
12:29
12:30
12:31
12:32
12:33
12:34
12:35
12:36
12:37
12:38
12:39
12:40
12:41
12:42
12:43
12:44
12:45
12:46
12:47
12:48
12:49
12:50
12:51
12:52
12:53
Глава 13
13:1
13:2
13:3
13:4
13:5
13:6
13:7
13:8
13:9
13:10
13:11
13:12
13:13
13:14
13:15
13:16
13:17
13:18
13:19
13:20
13:21
13:22
13:23
13:24
13:25
13:26
13:27
13:28
13:29
13:30
13:31
13:32
13:33
13:34
13:35
13:36
13:37
13:38
13:39
13:40
13:41
13:42
13:43
13:44
13:45
13:46
13:47
13:48
13:49
13:50
13:51
13:52
13:53
Болгарский
Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
и до спартанците и в други места прати писма за същото.
Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди".
И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
"първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
Ние непрестанно във всяко време - както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
Ние се радваме за вашата слава;
нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и е вас нашето братство.
И вие добре ще направите да ни отговорите на тях".
Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
"Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това".
Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
и излезе от Йерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
Затуй.щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им.
После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Попия и я завладя,
защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, и тури там стража, за да я пази.
Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се, да дигне връз него ръка,
и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук".
Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет".
Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,
и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Йерусалим и събра народа,
ободряваше ги и казваше им; "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.
Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.
И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.
Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".
И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;
и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.
Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".
Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Йерусалим и от всички страни го укрепи.
После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.
Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.
Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.
Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:
"за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.
Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".
Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,
който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".
И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.
След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.
А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.
Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.
Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.
След това Трифон се върна и отиде в земята си.
Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.
И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.
Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;
той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;
направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.
Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.
Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,
възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.
А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.
След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.
Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:
"Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.
Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.
И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.
Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Йерусалим, вече не ще се взима.
И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".
В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,
и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".
В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;
а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.
Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,
думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".
И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.
След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.
А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.
Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.
И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.
Симон видя, че син му Йоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.
