И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

И биде слово Господне към него;

тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан;

от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.

И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Йордан.

И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.

След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.

И биде слово Господне към него:

стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.

И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.

Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.

Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.

А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;

защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.

Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.

След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.

Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.

А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;

и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?

И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!

И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.

Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.

Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.

А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.

Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;

а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.

И легна, та заспа под хвойната. И ето. Ангел'се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).

Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.

Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.

Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.

И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?

Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ;

след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).

Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?

И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,

а Ииуя, Намесиевия син, помажи за Цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;

който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей.

Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували.

И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му.

И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?

Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и, като запали плуга на воловете, опече месото им и го раздаде на людете, и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи.