и каза на цялото събрание израилско: ако ви е угодно, и ако благоизволи Господ,Бог наш,нека пратим до другите наши братя навред по цялата Израилска земя, а също и до свещениците и левитите в градовете и селата им, за да се съберат при нас,

и да пренесем ковчега на нашия Бог при нас, защото в Саулови дни се не обръщахме към него.

И цялото събрание каза: тъй да бъде; защото това нещо се видя справедливо на целия народ.

Тъй Давид събра всички израилтяни, от Шихор Египетски до входа в Емат, за да пренесат ковчега Божий от Кириатиарим.

И отиде Давид и цял Израил в Кириатиарим, що е в Иудея, за да пренесат оттам ковчега на Бога Господа, седящ на херувими, върху който се призовава Неговото име.

И повезоха ковчега Божий на нова колесница от дома Аминадавов, а Оза и Ахия водеха колесницата.

Давид пък и всички израилтяни свиреха с все сила пред Бога, с пение, на гусли, псалтири, тимпани, кимвали и тръби.

Когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза присегна с ръка да придържи ковчега, понеже воловете го бяха наклонили.

Но Господ се разгневи на Оза и го порази, задето присегна с ръка към ковчега, и той умря на мястото пред Божието лице.

Давид се нажали, задето Господ порази Оза. И нарече това място Озова пораза; тъй се нарича то и доднес.

И в оня ден Давид се уплаши от Бога и каза: как ще внеса при себе си ковчега Божий?

И не пренесе Давид ковчега при себе си в Давидовия град, а го свърна към къщата на гетеца Аведара.

И стоя ковчегът Божий у Аведара в къщата му три месеца, и Господ благослови Аведаровия дом и всичко, що имаше.

Тогава цар Давид каза на цялото събрание: син ми Соломон, едничкият, когото Бог избра, е млад и нежен, а делото е велико, защото това здание не е за човек, а за Господа Бога.

С всички сили приготвих за дома на моя Бог злато за златните работи, сребро за сребърните и мед за медните, желязо за железните и дървета за дървените, ониксови камъни и камъни за влагане, камъни хубави и шарени, всякакви скъпи камъни и много мрамор;

и още, от любов към дома на моя Бог, що имам собствено съкровище от злато и сребро, и него давам за дома на моя Бог, вън от всичко, що съм приготвил за светия дом:

три хиляди таланта злато, офирско злато, и седем хиляди таланта чисто сребро за облепяне стените на сградите,

за всички златни вещи, за всички сребърни и за всички изделия от художнишки ръце. Не ще ли още някой драговолно да пожертвува днес за Господа?

Тогава родоначалниците и коленоначалниците израилски, хилядници и стотници и цареви икономи заподнасяха драговолни приноси.

И дадоха за уреждане Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнайсет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

И които имаха драгоценни камъни, даваха и тях в съкровищницата на дома Господен, в ръцете на герсонеца Иехиила.

И народът се радваше на тяхното усърдие, защото те от все сърце жертвуваха Господу, па и Давид се много радваше.

И благослови Давид Господа пред цялото събрание и рече: благословен си, Господи, Боже на нашия отец Израиля, от века и до века!

Твое е. Господи, и величие, и сила, и слава, и победа, и блясък; и всичко, що е на небето и на земята, е Твое; Твое е. Господи, царството, и Ти стоиш над всичко отгоре като Властител.

От Тебе е и богатство и слава; Ти владичествуваш над всичко, в Твоя ръка е и сила и крепост, и в Твоя власт е да въздигнеш и укрепиш всичко.

Сега, Боже наш. Те славословим и хвалим Твоето величествено име.

Защото, кой съм аз, и кой е моят народ, та можахме да пожертвуваме толкова? Но от Тебе е всичко, и полученото от Твоята ръка Ти дадохме;

защото ние сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни отци; нашите дни са като сянка на земята, и няма нищо трайно.

Господи, Боже наш! всичко това богатство, което приготвихме, за да съградим дом на Тебе, на Твоето свето име, е от Твоя ръка, и всичко е Твое.

Зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и обичаш чистосърдечието; аз от чисто сърце пожертвувах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, който е събран тука, с радост Ти жертвува.

Господи, Боже на Авраама, Исаака и Израиля, нашите отци! запази това довека, това разположение на сърдечните мисли у Твоя народ, и насочи сърцето им към Тебе.

А на сина ми Соломона дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, да изпълни всичко това и да съгради зданието, за което съм всичко приготвил.

А на цялото събрание Давид каза: благословете Господа, нашия Бог. И цялото събрание благослови Господа, Бога на отците си, па коленичиха и се поклониха на Господа и на царя.

На другия ден след това принесоха жертва Господу и възнесоха всесъжение Господу: хиляда телци, хиляда овни и хиляда агнета с възлиянията им, и много жертви от цял Израил.

И ядоха и пиха пред Господа в оня ден с голяма радост, и втори път прогласиха Соломона, сина Давидов, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садока за свещеник.

И седна Соломон на престола Господен като цар, вместо баща си Давида, и преуспяваше, и цял Израил му се покоряваше.

И всички началници и велможи, както и всички синове цар Давидови се покориха на цар Соломона.

И Господ възвеличи Соломона пред очите на цял Израил и му дарува царска слава, каквато не бе имал преди него ни един цар израилски.

Давид, син Иесеев, царува над цял Израил.

Той царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години, и в Йерусалим царува трийсет и три години.

И умря в дълбока старост, сит на живот, богатство и слава; вместо него се възцари син му Соломон.

Делата на цар Давида, първите и последните, са описани в записките на ясновидеца Самуила, в записките на пророк Натана и в записките на ясновидеца Гада,

както и цялото му царуване, юначеството му и събитията, които станаха с него, с Израиля и с всички земни царства.