Источник

[глⷡ҇а г҃і] Мл҃тва, є҆гда̀ кто̀ и҆́мать вни́ти въ до́мъ но́въ.

Бж҃е сп҃си́телю на́шъ, и҆зво́ливый под̾ сѣ́нь закхе́евꙋ вни́ти, и҆ сп҃се́нїе томꙋ̀, и҆ всемꙋ̀ до́мꙋ тогѡ̀ бы́вый: са́мъ и҆ ны́нѣ здѣ̀ жи́ти восхотѣ́вшыѧ, и҆ на́ми недосто́йными мольбы̑ тебѣ̀ и҆ молє́нїѧ приносѧ́щыѧ, ѿ всѧ́кагѡ вре́да соблюдѝ невреди́мы, бл҃гословлѧ́ѧ тѣ́хъ здѣ̀ жили́ще, и҆ ненавѣ́тенъ тѣ́хъ живо́тъ сохранѧ́ѧй.

Ꙗ҆́кѡ подоба́етъ тебѣ̀ всѧ́каѧ сла́ва, че́сть и҆ поклоне́нїе, со безнача́льнымъ твои́мъ ѻ҆ц҃е́мъ, и҆ съ прест҃ы́мъ и҆ бл҃ги́мъ, и҆ животворѧ́щимъ твои́мъ дх҃омъ, ны́нѣ и҆ при́снѡ, и҆ во вѣ́ки вѣкѡ́въ, а҆ми́нь.


Источник: Требник в двух частях. 1916 г. Москва. Синодальная типография.

Комментарии для сайта Cackle