ЕВАГЕЛИ
Е ОТЪ ИОАНА
(Ин.1:1) Искони. беаше
Слово. и Слово
беаше отъ Бога. и Богъ бе
аше Слово.
(Ин.1:2) Се бе иско
ни отъ Бога.
(Ин.1:3) вьсе Те
мь бышя. и беж Не
го ничьтоже не быстъ
еже быстъ.
(Ин.1:4) въ Томь жи
вотъ бе. и животъ бе све
тъ человекомъ.
(Ин.1:5) и светъ въ тъ
ме свьтитъ ся. и тъма
его не обьятъ.
(Ин.1:6) Быстъ
человекъ. посъланъ отъ Бога. имя
ему Иоанъ.
(Ин.1:7) сь приде въ
съведетельство. да съ
ведетельствуетъ о Све
те. да вьси веру имутъ
имь.
(Ин.1:8) не бе тъ Светъ. нъ
да съведетельствуе
тъ о Свете.
(Ин.1:9) Бе Светъ и
стинъны. иже просве
штаетъ всекого человека. гря
душтаего въ миръ.
(Ин.1:10) въ
мире бе. и миръ Темь
быстъ. и миръ Его не позна.
(Ин.1:11) Въ своя приде. и свои
Его не прияшя.
(Ин.1:12) елико же
ихъ приятъ И. дастъ и
мъ власть чядомъ Божи
емъ быти. веруюшти
мъ въ имя Его.
(Ин.1:13) иже не
отъ кръвии. ни отъ похо
ти плътьскы. ни отъ по
хоти мужьскы. нъ отъ
Бога родишя ся.
(Ин.1:14) И Слово
плъть быстъ. и вьсе
ли ся въ ны. и видехо
мъ славу Его. славу
еко Иночядаего отъ Отца.
исплънь благодети исти
ны.
(Ин.1:15) Иоанъ съведете
льствуетъ о Немь. и въ
зъва глаголя. Сь бе егоже ре
хъ. гряды по мне предъ
мъною быстъ. еко пръ
вей мене бе.
(Ин.1:16) и отъ исплъ
нение Его мы вьси при
яхомъ. Благодеть
въз благодеть.
(Ин.1:17) еко За
конъ Мосеомь данъ быстъ.
благодеть и истина Иисусъ
Христомь быстъ. конец.
(Ин.1:18) Бога никътоже не виде. ни
колиже. Иночяды Сынъ.
сяй въ лоне Отчи. Тъ испо
веде.
(Ин.1:19) и се естъ съведе
тельство Иоаново. егда
посълашя июдеи отъ Иерусалима.
иерея и левьгиты. да
въпросятъ и. ты къто еси.
(Ин.1:20) исповеде. еко несмь
азъ Христосъ.
(Ин.1:21) и въпросишя и. чь
то убо ты еси. Илие ли е
си. и глагола несмь. пророкъ
еси ты. и отъвешта ни.
(Ин.1:22) решя же ему къто еси. да
отъветъ дамь посълавъ
шеимъ ны. чьто глаголеши
о тебе самомь.
(Ин.1:23) Рече а
зъ гласъ въпиюштаго
въ пустыни. исправи
те путь Господень. екоже рече
Исайе пророкъ.
(Ин.1:24) И посъла
ни беаху отъ фарисей.
(Ин.1:25) и въпросишя и и решя е
му. чьто убо крьштае
ши аште ты неси Христосъ. ни
Илие. ни пророкъ.
(Ин.1:26) Отъ
вешта имъ Иоанъ глаголя.
азъ крьштаю вы въ воде.
по среде же васъ стоитъ.
егоже вы не весте.
(Ин.1:27) Тъ е
стъ гряды по мне. иже
предъ мною быстъ. ему
же азъ несмь достоинъ.
да отрешу ремень сапо
гу Его.
(Ин.1:28) Си въ Витани бы
шя. об онъ полъ Иордана.
идеже бе Иоанъ крьстя: конец:
(Ин.1:29) въ утрей же дьнь види
тъ Иисуса грядушта къ себе.
и глагола се Агньць Божий възе
мляй грехы вьсего мира.
(Ин.1:30) Сь естъ о немьже азъ рехъ.
по мне грядетъ Мужь. и
же предъ мною быстъ.
еко пръвей мене бе.
(Ин.1:31) и а
зъ не ведехъ Его. нъ да а
витъ ся Израилеви. сего ра
ди придъ азъ. въ воде
крьстя.
(Ин.1:32) И съведете
льствова Иоанъ глаголя
еко видехъ Духъ съходяшть
еко голубь съ
небесе. и пребыстъ на Не
мь.
(Ин.1:33) и азъ не видехъ Его.
нъ Посълавы мя крьсти
тъ въ воде. Тъ мне рече.
надъ ньже узьриши Духъ.
съходяшть и пребываю
шть на Немь. Сь естъ крь
стяй Духомь Святымь.
(Ин.1:34) и а
зъ видехъ И. и съведе
тельствовахъ еко Сь естъ
Сынъ Божий.
(Ин.1:35) Въ утрей же
дьнь пакы стоеше Иоанъ.
и отъ ученикъ его дъва.
(Ин.1:36) и узьре Иисуса ходяшта.
и глагола. се Агньць Божи.
(Ин.1:37) и слы
шасте и оба ученика глаголю
шть. и по Иисусе идете.
(Ин.1:38) обрашть же ся Иисусъ. и ви
девъ е по Себе идушта.
глагола има
(Ин.1:39) чесо иштета.
она же ресте Ему.
Равви. еже глаголетъ ся съка
заемо Учителю. къде
живеши.
(Ин.1:40) глагола има. приде
та и видита. придосте
же и видеста къде живеа
ше. и у Него пребысте
дьнь тъ. бе же година еко
девятаа.
(Ин.1:41) бе же Андреа Си
мона Петра. и единъ отъ
обою слышавъшюю
отъ Иоанна. и по Немь шь
дъшюю.
(Ин.1:42) Обрете сь пре
жде Симона братра своего.
и глагола ему обретомъ Ме
сию. еже естъ съказае
мо Христосъ.
(Ин.1:43) и приведе и къ Иисусови.
възьревъ же на нь Иисусъ рече.
ты ли еси Симонъ сынъ И
онинъ. ты наречеши ся
Кифа. еже съказаетъ ся
Петръ.
(Ин.1:4)4 Въ утрей же дьнь
въсхоте Иисусъ изити въ Га
лилею. и обрете Филипа.
и глагола ему Иисусъ. гряди по Мне.
(Ин.1:45) бе же Филипъ отъ Видса
идьска града. Андреова
и Петрова.
(Ин.1:46) обрете Фили
пъ Натанаиле. и глагола ему.
егоже пса Моси въ Законе
и пророци. обретомъ Иисуса
сына Иосифова. иже отъ
Назарета.
(Ин.1:47) и глагола ему
Натанаиль. отъ Назаре
та. можетъ ли чьто добро
быти. глагола ему Фили
пъ. приди и виждь.
(Ин.1:48) ви
де же Иисусъ Натанаиле. гря
душта къ Себе. и глагола е
му. се въ истину израили
тенинъ. вь немьже ль
сти нестъ.
(Ин.1:49) глагола Ему На
танаиль. како мя зна
еши. отъовешта Иисусъ
и рече ему. прежде
даже не възгласи
тебе Филипъ. сушта
подъ смоковьницею
видехъ тя.
(Ин.1:50) отъвешта На
танаиль и глагола Ему. Равви.
Ты еси Сынъ Божий. Ты Царь
еси Израилевъ.
(Ин.1:51) отъвешта Иисусъ.
и рече ему. за не рехъ ти
еко видехъ тя подъ смо
ковьницею. веруй. боль
ша сихъ узьриши.
(Ин.1:52) и глагола
ему. амин, амин, глаголю
вамъ. отъ селе узьри
те небо отвръсто. и ангелы
Божия. въсходяштя. и съ
ходяштя. надъ Сына Человеческааго.
(Ин.2:1) И въ трети дьнь. бракъ быстъ
въ Кана Галилейсцей.
и бе Мати Иисусова ту.
(Ин.2:2) зъ
ванъ же быстъ Иисусъ. и учени
ци Его на бракъ.
(Ин.2:3) и недоста
въшю вину. глагола Мати Иисусова
къ Нему. вина не имутъ
(Ин.2:4) глагола Ей Иисусъ. чьто естъ Мне
и Тебе Жено. не ю приде
одина Мое.
(Ин.2:5) глагола Мати Его
слугамъ. еже аште глаголе
тъ вамъ сътворите.
(Ин.2:6) бе же
ту водоносъ каменъ шесть.
по очиштению Июдейску
лежяшть. въместяшть
по дъвема. ли тремъ мера
мъ.
(Ин.2:7) глагола имъ Иисусъ. наплъни
те воды. и наплънишя до
връха.
(Ин.2:8) и глагола имъ. почръпе
те ныне и принесете. архи
триклинътови. они же при
несошя.
(Ин.2:9) еко же въкуси архи
триклинъ вина бывъшаго
отъ воды. и не ведеаше
отъ куду естъ. а слугы
ведеаху почръпъшеи воду.
пригласи жениха архитри
клинъ.
(Ин.2:10) и глагола ему. всекъ
человекъ прежде доброе вино да
етъ. и егда упьютъ ся
тачаее. ты же съблюде
доброе вино до селе.
(Ин.2:11) Се сътво
ри начятъкъ знамениемъ
Иисусъ. въ Кана Галилеи. и еви
славу Свою. и веровашя
въ Нь ученици Его.
(Ин.2:12) по семь
съниде въ Каперънаумъ.
Самъ и Мати Его. и братрие
Его. и ученици Его. и ту не
многы дьни пребыстъ.
(Ин.2:13) и близъ бе
Пасха Июдей
ска. вьзиде Иисусъ. въ Иерусалимъ.
(Ин.2:14) И обрете въ цръкъве прода
юштяя. овьця. и волы.
и голуби. и пеняжьникы
седяштя.
(Ин.2:15) и сътворь еко
бичь отъ връвий. вься и
згна ицръкъве. овьця же
и волы. и тръжьникомъ
расыпа пенязя. и дъскы
опровръже.
(Ин.2:16) и продаюшти
мъ голуби рече. възъме
те си отъ суду. не творите
дому Отца Моего. дому ку
пльнаего.
(Ин.2:17) Поменушя же
ученици Его еко напсано е
стъ. жалость дому Твоего
сънестъ Мя.
(Ин.2:18) отъвешташя
же июдеи и решя Ему. кое е
влееши еко си твориши.
(Ин.2:19) Отъвешта Иисусъ и рече имъ.
разорите цръковь сию.
и трьми дьны вьздвигну
ю.
(Ин.2:20) решя же июдеи. четы
рьми десяты. и шестию
летъ. съзъдана быстъ цркы
си и Ты ли трьми дьны
вьздвигнеши ю.
(Ин.2:21) Онъ же
глаголааше о цръкъви тела
Своего.
(Ин.2:22) егда убо въста отъ
мрътвыхъ. помянушя у
ченици Его. екоже глаголаа
ше. и веру яшя кънигамъ.
и словеси еже рече Иисусъ.
(Ин.2:23) егда
бе въ Иерусалимехъ. въ
Пасха въ
праздьникъ. мънози веро
вашя въ имя Его. видяште
знаменье Его. еже твореаше.
Самъ же Иисусъ. не въдааше Се
бе въ веру ихъ. имьже Са
мъ ведеаше вьсе.
(Ин.2:25) и еко не тре
боваше. да къто съведе
тельствуетъ о человеце. Самъ
бо ведеаше чьто бе въ человеце.
(Ин.3:1) Бе человекъ отъ фарсей Нико
димъ имя ему. кънязь
Июдейскъ.
(Ин.3:2) сь приде къ Не
му ноштию. и рече Ему
Равви. вемь еко отъ Бога при
шьлъ еси Учитель. никъ
тоже бо не можетъ знаме
ни сихъ творити. еже Ты
сътвориши. аште не буде
тъ Богъ съ Нимь.
(Ин.3:3) отъвешта
Иисусъ. и рече ему. амин, амин,
глаголю тебе. аште къто не ро
дитъ ся съ выше. не мо
жетъ видети Царствие Божие.
(Ин.3:4) глагола къ Нему Никодимъ.
како можетъ человекъ родити ся
старъ сы. еда можетъ
въторицею въ утробу вь
лести матере своея и ро
дити ся.
(Ин.3:5) отъвешта Иисусъ.
амин, амин, глаголю тебе.
аште къто не родитъ ся водо
ю и Духомь. не можетъ вь
нити вь Царствие Божие.
(Ин.3:6) рожде
нъ отъ плъти. плъть естъ.
и рождено отъ Духа духъ естъ.
(Ин.3:7) не чюди ся еко рехъ ти. подо
баетъ вамъ родити ся съ вы
ше.
(Ин.3:8) Духъ идеже хоштетъ ду
шетъ. и гласъ его слыши
ши. нъ не веси отъ куду при
ходитъ. и камо идетъ. та
ко естъ рождены отъ Духа.
(Ин.3:9) отъвешта Никодимъ и ре
че Ему. како могутъ си
быти.
(Ин.3:10) отъвешта Иисусъ и ре
че ему. ты еси учите
ль Израилевъ. и сихъ ли не ве
си.
(Ин.3:11) амин, амин, глаголю тебе.
еко еже вемь глаголемъ. и еже
(Ин.3:35) <…> дастъ въ руце Его.
(Ин.3:36) веру
яй въ Сына иматъ живо
тъ вечьны. а иже не ве
руетъ въ Сына. не узьритъ
живота. нъ гневъ Божи пре
бываетъ на немь.
(Ин.4:1) егда
же услыша Господь. Еко услы
шашя фарисеи. еко Иисусъ мно
жайшя ученикы твори
тъ. и крьштаетъ неже Иоанъ.
(Ин.4:2) Иисусъ. Самъ не крьштааше нъ
ученици Его.
(Ин.4:3) остави И
юдеу. и иде пакы въ Га
лилею.
(Ин.4:4) достоеше Ему
пройти сквозе Самарию.
(Ин.4:5) Приде же въ градъ Самарь
скъ. нарицаемы Сухарь
искрь вьси юже дастъ
Иековъ Иосифу сыну сво
ему.
(Ин.4:6) бе же ту кладезь
Иековль. Иисусъ же труждь
ся отъ пути. седеаше
тако на кладязи. часъ бе еко шесты.
(Ин.4:7) приде жена отъ Самария
почретъ воды. глагола ей Иисусъ.
даждь ми пити.
(Ин.4:8) ученици
бо Его ошьли беаху въ градъ.
да брашьна купятъ.
(Ин.4:9) глагола же
Ему жена самареныни.
како ты июдей сы отъ ме
не пити просиши. жены
самареныня суштя. не
прикасаютъ бо ся июдеи
самаренехъ.
(Ин.4:10) отъвешта
Иисусъ и рече ей. аште би веде
ла даръ Божи. и Къто естъ
глаголяй ти даждь Ми пити.
ты би просила у Него. и да
лъ ти би воду живу.
(Ин.4:11) глагола Е
му жена. Господи ни почръпаль
ника имаши. и кладязь е
стъ глубокъ. отъ куду убо
(Ин.4:12) еси отца нашего Иекова. иже
дастъ намъ кладязь. и тъ
иж него питъ и сынове его
и скоти его.
(Ин.4:13) отъвешта Иисусъ.
и рече ей. вьсекъ пияй отъ
воды сея вьждяждетъ
ся пакы.
(Ин.4:14) а иже пиетъ отъ
воды юже Азъ дамь ему.
не иматъ въждядати ся въ
векъ. нъ вода юже Азъ да
мь ему. будетъ вь немь
источьникъ воды вьсле
плуштую въ животъ ве
чьны.
(Ин.4:15) глагола къ Нему жена Господи.
даждь ми сию воду. да ни
жажду. ни прохожду семо
почръпатъ.
(Ин.4:16) глагола ей Иисусъ. иди
пригласи мужа своего и
приди семо.
(Ин.4:17) отъвешта жена
и рече Ему. не имамь му
жа. глагола ей Иисусъ. добре рече
еко мужа не имамь.
(Ин.4:18) пять
бо мужь имела еси. и ны
не егоже имаши нестъ ти
мужь. се въ истину рече.
(Ин.4:19) глагола Ему жена. Господи ви
жду еко пророкъ еси Ты.
(Ин.4:20) отци наши въ горе сей поклони
шя ся. и вы глаголете. еко въ
Ерусалимехъ естъ место. идеже
кланяти ся подобаетъ.
(Ин.4:21) глагола
ей Иисусъ. жено веру Ми ими.
еко грядетъ часъ. егда ни
горе сей. ни въ Ерусалимехъ. по
клоните ся Отцю.
(Ин.4:23) духомь и и
стиною. ибо Отець тацехъ
иштетъ кланеюштихъ ся
Ему.
(Ин.4:24) духъ бо естъ Богъ иже кла
неетъ ся Ему. духомь и и
стиною. достоитъ клане
ти ся.
(Ин.4:25) глагола Ему жена. ве
мь еко Месие придетъ. реко
мы Христосъ. егда Тъ придетъ
вьзвеститъ намъ все.
(Ин.4:26) глагола ей Иисусъ. Азъ есмь глаголяй
съ тобою.
(Ин.4:27) и тогдажде
приду ученици Его. и чю
ждааху ся еко съ женою
глаголааше. и никътоже не рече
чесо иштеши. или чьто
глаголеши съ нею.
(Ин.4:28) остави же
водоносъ свой жена. и иде
въ градъ. и глагола человекомъ.
(Ин.4:29) при
дете и видите человека. иже ре
че ми вьсе елико сътвори
хъ. еда Тъ естъ Христосъ.
(Ин.4:30) Изиду
же из града. и грядеаху
къ Нему.
(Ин.4:31) междю же симь.
молеаху И ученици Его
глаголюште. Равви. еждь.
(Ин.4:32) Онъ же рече къ нимъ. Азъ бра
шьно имамь ести. егоже
вы не весте.
(Ин.4:33) глаголаху же у
ченици къ себе. еда къто
принесе Ему ести.
(Ин.4:34) глагола и
мъ Иисусъ. Мое брашьно естъ.
да творю волю Посълавъ
шаего Мя. и съвръшу дело
Его.
(Ин.4:35) не вы ли глаголете. еко
еште четыре месяци су
тъ. и жятва придетъ. се
глаголю вамъ. вьзведете
очи ваши и видите нивы.
еко плавы сутъ къ жятве
(Ин.4:36) юже. и жьняй мьзду прие
млетъ. и събираетъ плодъ
животъны. да сеяй въ ку
пе радуетъ ся. и жьняй.
(Ин.4:37) о се
мь бо слово естъ истинъное.
еко инъ естъ сеяй. и инъ е
стъ жьняй.
(Ин.4:38) Азъ же посъла
хъ вы жятъ. идеже вы не
трудисте ся. ини труди
шя ся. и вы въ трудъ ихъ
вьнидете.
(Ин.4:39) отъ града же того.
мънози веровашя вь Него
отъ Самареи. за слово же
не съведетельствуюшти.
еко рече ми вьсе елико съ
творихъ.
(Ин.4:40) егда же приду
къ Нему самарене. моле
аху И да би пребылъ у ни
хъ. и пребыстъ ту дъва
дьни.
(Ин.4:41) и мъного паче веро
вашя за слово Его.
(Ин.4:42) жене глаголаа
ху. еко юже не за твою бе
седу веруемъ. сами бо
слышахомъ. и вемъ еко
Сь естъ въ истину Спасъ ми
ра Христосъ: конец.
(Ин.4:43) По дъвою же дъну
изиде отъ туду. и иде въ
Галилею.
(Ин.4:44) Самъ бо Иисусъ съве
детельствова. еко пророкъ
въ своемь отьчьстви. не
иматъ чисти.
(Ин.4:45) Егда же при
де въ Галилею. прияше И
галилеане. вьсе видевъ
ше елико сътвори въ Ерусалимехъ.
въ праздьникъ.
(Ин.4:46) приде же
пакы въ Кана Галилею.
идеже сътвори отъ воды
вино.
(Ин.4:47) Бе же етеръ царь му
жь егоже сынъ болеаше въ Ка
перънауме.
(Ин.4:48) слышавъ еко
Иисусъ. приде отъ Июдея въ Га
лилею. иде къ Нему. и мо
леаше И. да сънидетъ и це
литъ сына его. бе бо умирая.
(Ин.4:49) рече же къ нему Иисусъ. аште зна
мени и чудесъ не видите.
не имате веры яти. глагола
къ Нему царь мужь. Господи. съни
ди прежде даже не умьре
тъ отрочя мое.
(Ин.4:50) глагола къ нему
Иисусъ. иди сынъ твой живъ естъ.
и веру имъ человекъ словеси
еже рече ему Иисусъ. идеаше.
(Ин.4:51) абье же съходяштю ему.
се раби его сърету и глаголю
ште. еко сынъ твой живъ естъ.
(Ин.4:52) въпрашааше же часа отъ ни
хъ. въ которы сулее ему
быстъ. решя же ему. еко
вьчера въ часъ седмы о
стави огнь.
(Ин.4:53) разуме же
отець. еко тъ бе часъ. въ ньже
рече ему Иисусъ. сынъ твой жи
въ естъ. и верова самъ и
домъ его вьсь.
(Ин.4:54) се пакы
въторое чюдо сътвори Иисусъ.
пришьдъ въ Галилею.
(Ин.5:1) По сихъ же бе праздьникъ
июдейскъ. и взиде Иисусъ
въ Ерусалимъ.
(Ин.5:2) естъ же в Ерусалимех
на Овьчи купели. еже нари
цаетъ ся еврейскы Фезда.
пять притворъ имушти.
(Ин.5:3) вь техъ же лажааше мъно
жьство боляштихъ. слепъ.
хромъ. сухъ. чаюштеи
хъ движенье воде.
(Ин.5:4) ангелъ
бо Господень на вьсе лета. мы
еше ся въ купели. и възму
штааше воду. и иже пръ
вее вълажаше по възму
штении воды. съдравъ
бывааше.
(Ин.5:5) Бе же
ту етеръ человекъ 30 и 8
летъ имы въ недузе
своемъ.
(Ин.5:6) сего видевъ Иисусъ.
лежяшта. и разумевъ
еко мънога лета юже име
аше. глагола ему хоштеши
ли живъ быти.
(Ин.5:7) Отъве
шта Ему недужьны ей. Господи.
человека не имамь. да егда въ
змутитъ ся вода. въвръ
жетъ мя въ купель. егда
же прихожду азъ. инъ пре
жде мене вълазитъ.
(Ин.5:8) глагола
ему Иисусъ. въстани възми
одръ твой. и иди въ домъ
свой.
(Ин.5:9) и абье целъ быстъ человекъ.
и вьзятъ одръ свой и хожда
ше. Бе же субота въ тъ
дьнь.
(Ин.5:10) глаголаху же июдеи и
целевъшюему. субота
естъ и не достоитъ тебе
вьзяти одра своего.
(Ин.5:11) Онъ
же отъвешта имъ.
иже мя сътвори цела.
Тъ мьне рече възми о
дръ твой и ходи.
(Ин.5:12) въпроси
шя же и. Къто естъ Человекъ. ре
кы тебе възъми одръ твой
и ходи.
(Ин.5:13) исцелевы же
не ведеаше Къто есть.
Иисусъ бо уклони ся народу су
штю на месте.
(Ин.5:14) по томь же
обрете Иисусъ въ цркве. и рече
Ему се целъ еси. къ тому
не съгрешай да не горе чь
то ти будетъ.
(Ин.5:15) иде же человекъ
и поведе июдеомъ. еко Иисусъ
естъ иже мя сътвори цела.
(Ин.5:16) и сего ради гонеху Иисусъ июдеи
и искааху Его убити. за не
си твореаше въ суботу.
(Ин.5:17) Иисусъ
же отъвештавааше имъ.
Отець Мой до селе делаетъ.
и Азъ делаю.
(Ин.5:18) сего ради па
че искаху Его июдеи уби
ти. еко не тъкъмо разаре
ше суботу. нъ и Отца Свое
го глаголаше Бога. равьнъ ся творя
Богу.
(Ин.5:19) отъвешта же Иисусъ. и рече
имъ. амин, амин, глаголю ва
мъ. не можетъ Сынъ творити
о Себе ничесоже. аште не е
же видитъ Отца творяшта.
еже бо Онъ творитъ. си и Сынъ
такожде творитъ.
(Ин.5:20) Отець бо
любитъ Сына. и вьсе покаже
тъ Ему. еже Самъ твори
тъ. и больша си покажетъ
Ему дела. да вы чюди
те ся.
(Ин.5:21) еко бъ Отець вьскреша
етъ мрътвыя и живитъ.
тако и Сынъ егоже хоштетъ
живитъ.
(Ин.5:22) Отець бо не судитъ
никомуже. нъ судъ вьсь
дастъ Сынови.
(Ин.5:23) да вьси чь
тутъ Сына екоже чьтутъ Отца
иже не чьтетъ Сына. не чь
тетъ Отца иже И по
съла.
(Ин.5:24) амин, амин, глаголю вамъ
еко слушаяй словесе Мо
его. и веру емляй Посъла
въшюему Мя. иматъ живо
та вечьнаего. и на судъ не
придетъ. нъ преиде
тъ отъ съмръти въ животъ
(Ин.5:25) амин, амин, глаголю вамъ. еко
грядетъ година. и ныне
естъ. егда мрътви услы
шятъ гласъ Сына Божие. и слы
шавъшеи оживутъ.
(Ин.5:26) Екоже
бо Отець животъ иматъ вь Се
бе. тако дастъ и Сынови жи
вотъ имети вь Себе.
(Ин.5:27) и обла
сть дастъ Ему и суды
творити. еко Сынъ Человеческъ естъ.
(Ин.5:28) не дивите ся сему еко гря
детъ часъ. въ ньже вьси въ
ходяштеи въ гробехъ. услы
шятъ гласъ Сына Божие.
(Ин.5:29) и изи
дутъ сътворьшеи блага.
въ въскрешинье животу.
а сътворьшеи зълаа. въ въ
скрешение суду.
(Ин.5:30) не могу
Азъ о Себе творити ниче
соже. екоже слышу су
жду. и судъ Мой правьдь
нъ естъ. еко не ишту воля
Моея. нъ волу Посълавъ
шаего Мя Отца.
(Ин.5:31) Аште Азъ съве
детельствую о Мьне. съве
детельство Мое нестъ исти
нъно.
(Ин.5:32) инъ естъ съведете
льствуяй о Мне. и вемь
еко истинъно естъ съведе
тельсто еже съведетель
ствуетъ о Мне.
(Ин.5:33) Вы посъ
ласте къ Иоану. и съведе
тельствова о истине.
(Ин.5:34) Азъ
же не отъ человека съведетель
ства приемлю. нъ си глаголю
да вы спасени будете.
(Ин.5:35) онъ
бе светильникъ горя. и свь
тя. вы же хотесте въздра
довати ся. въ часъ свьте
ние его.
(Ин.5:36) Азъ же имамь съ
ведетельство. боле Иоа
ннова. дела бо еже дастъ
Мьне Отець да съверъшу е. та
дела еже творю. съведе
тельствуютъ о Мьне.
еко Отець Мя посъла.
(Ин.5:37) и посъ
лавы Мя Отець. Тъ съведете
льствуетъ о Мьне. ни гла
са Его никъдеже слышасте.
ни видение Его видесте.
(Ин.5:38) и словесе Его не имате пре
бываюшта въ васъ. за не
егоже Тъ посъла. сему вы
веры не емлете.
(Ин.5:39) испы
тайте кънигы. еко вь ни
хъ мьните имети животъ
вечьны. и ты сутъ съве
детельствуюштя о Мьне.
(Ин.5:40) и не хоштете прити къ Мне.
да животъ имате.
(Ин.5:41) славы
отъ человекъ не приемлю.
(Ин.5:42) нъ ра
зумехъ вы еко любъ
ве Божия не имате вь себе.
(Ин.5:43) Азъ придъ въ имя Отца Моего
и не приемлете Мене.
аште инъ придетъ въ имя
свое. того приемлете
(Ин.5:44) ка
ко вы можете веровати.
славу другъ. отъ друга приемлюште.
и славы еже отъ Иночяда
го Божие не иштете.
(Ин.5:45) не мьните
еко на вы реку Азъ къ Отцю.
естъ иже на вы речетъ
Моси. на негоже вы упъ
ваете.
(Ин.5:46) аште бо бисте ве
ру имали Мосеови. веру
бисти яли и Мьне о Мне
бо тъ спа.
(Ин.5:47) аште ли того къ
нигамъ веры не емлете.
како Моимъ глаголомъ веру и
мете.
(Ин.6:1) По сихъ же иде Иисусъ.
на онъ полъ море Тивери
адьска.
(Ин.6:2) по Немь же идеа
ше народъ мъногъ. еко ви
деаху знамение. еже
твореаше на недужьныхъ.
(Ин.6:3) възиде же на гору Иисусъ.
и ту седеаше съ учени
кы Своими.
(Ин.6:4) Бе близъ
Пасха праздьникъ июдей
скъ.
(Ин.6:5) вьзведъ же очи Иисусъ.
виде еко мъногъ народ гря
детъ къ Нему. глагола къ Фи
липу. чимь купимъ хле
бы да едятъ сии.
(Ин.6:6) се же
глаголаше искушая и. Самъ
бо ведеаше чьто хотятъ
сътворити.
(Ин.6:7) отъвешта Ему
Филипъ. дьвема сътома
пенязь. хлебъ не довьлятъ
имъ. да кожьдо ихъ мало
чьто прииметъ.
(Ин.6:8) глагола Ему
единъ отъ ученикъ Его Андреа
братъ Симона Петра.
(Ин.6:9) естъ
отрочишть сьде единъ. и
же иматъ пятъ хлебъ ячь
ненъ. и дьве рыбе. нъ си
чьто сутъ вь селико.
(Ин.6:10) рече
же Иисусъ. сътворите человекы вь
злешти. бе же трава многа
на месте. вьзлеже убо
мужь числомь. еко пять
тысушть.
(Ин.6:11) приятъ же хле
бы Иисусъ. и хвалу въздавъ.
подастъ ученикомъ. а уче
ници вьзлежяштеимъ.
такожде и отъ рыбу. ели
ко хотеаху.
(Ин.6:12) и еко насыти
шя ся глагола ученикомъ Сво
имъ. съберете избытъ
кы укрухъ. да не погыбне
тъ никътоже.
(Ин.6:13) събърашя же.
и исплънишя дъва на деся
те коша укрухъ. отъ пяти хле
бъ ячьненыхъ. иже избы
шя едъшимъ.
(Ин.6:14) Человеци же ви
девъше знамение еже съ
твори Иисусъ. глаголаху. еко Сь е
стъ въ истину пророкъ гря
дяй въ миръ.
(Ин.6:15) Иисусъ же разу
мевъ. еко хотятъ прити.
да въсхытятъ И. и сътво
рятъ И царе. отиде пакы
въ гору единъ.
(Ин.6:16) И еко по
зде быстъ. съниду уче
ници Его на море.
(Ин.6:17) и вьле
зъше въ галию. едеаху
на онъ полъ море. въ Капе
рънаумъ. и тъма абие
быстъ. и не у бе пришьлъ къ
нимъ Иисусъ.
(Ин.6:18) по морю же ветру
велику дыхаюштю.
(Ин.6:19) гре
бъше же еко дъва десяти
и пять стадий. ли 30ти
узьрешя Иисуса ходяшта по
морю. и близъ корабле
бывъшя. убоешя ся.
(Ин.6:20) Онъ
же глагола имъ. Азъ есмь не бо
йте ся.
(Ин.6:21) хотеаху же И при
яти въ корабль. и абие быстъ
корабль на земли. вь нюже
едеаху.
(Ин.6:22) Въ утрей
же дьнь народъ иже
стоеху об онъ
полъ море. виде
въ еко корабле
иного не бе ту.
тъкъмо единъ тъ.
въ ньже вьниду
ученици Его. и еко
не вьниде съ уче
никы Своими Иисусъ. въ кора
бль. нъ едини ученици
Его иду.
(Ин.6:23) и ини приду ко
рабли отъ Тивериеды.
близъ места. идеже ешя
хлебы. хвалу въздавъ
шю Господю.
(Ин.6:24) егда же видешя на
роди. еко Иисусъ не быстъ ту.
ни ученикъ Его. вьлезу
сами въ корабля. и приду
въ Каперънаумъ. иску
.. юште Иисуса.
(Ин.6:25) и обретъше
И об онъ полъ море. и решя
Ему. Равви. когда се
мо приде.
(Ин.6:26) отъвешта
имъ Иисусъ. и рече.
амин, амин,
глаголю вамъ.
иштете Мене
не еко виде
сте знамение.
нъ еко ели есте
хлебы. и насытисте ся.
(Ин.6:27) делайте брашьно гыблю
штее. въ животе вечьне
мь. еже Сынъ Человеческы вамъ
дастъ. сего бо Отець знаме
на Богъ.
(Ин.6:28) решя же къ Нему.
чьто сътворимъ. да де
лаемъ дела Божие.
(Ин.6:29) отъ
вешта Иисусъ и рече имъ.
се естъ дело Божие.
да веруете. въ Тъ. его
же посъла Онъ.
(Ин.6:30) решя же
Ему. кое убо Ты твори
ши знамение. да види
мъ и веру имемъ Тебе.
Чьто делаеши.
(Ин.6:31) отци наши
ешя манна въ пустыни.
екоже естъ псано. хлебъ
съ небесе дастъ имъ ести.
(Ин.6:32) Рече же имъ Иисусъ. амин,
амин, глаголю вамъ. не Моси
дастъ вамъ хлебъ съ небесе.
нъ Отець Мой. даетъ вамъ
хлебъ истинъный съ не
бесе.
(Ин.6:33) хлебъ бо Божи естъ съ
ходяй съ небесе. и даяй жи
вота миру.
(Ин.6:34) решя же къ
Нему. Господи. вьсегда даждь
намъ хлебъ сь.
(Ин.6:35) рече же и
мъ Иисусъ. Азъ есмь хлебъ
животъны. грядяй по Мь
не. не иматъ възлакати ся.
и веруяй въ Мя. не има
тъ въждядати ся ни
когдаже.
(Ин.6:36) нъ рехъ ва
мъ. еко и видесте Мя и не
веруете Ми.
(Ин.6:37) Вьсе еже
дастъ Мьне Отець. къ Мьне
придетъ. и грядушта
го къ Мьне. не иждену въ
нъ.
(Ин.6:38) еко сънидъ съ небесе.
да не творю воля Моея.
нъ волю Посълавъшаего
Мя.
(Ин.6:39) Се естъ воле Посъ
лавъшаего Мя Отца. да вь
секо еже дастъ Ми. не по
гублю отъ Него. нъ въскре
шу я въ последьни дьнь.
(Ин.6:40) Се бо естъ воле Отца Моего.
да вьсекъ видяй Сына. и ве
руяй вь Него. и въскрешу
и Азъ въ последни дьнь.
(Ин.6:41) Ръпътаху же июдеи о Немь.
еко рече Азъ есмь хлебъ
съшьды съ небесе.
(Ин.6:42) и глаголаху.
не Сь ли естъ Сынъ Иосифовъ.
емуже мы знаемъ отца
и Матерь. како убо Сь глаголе
тъ. еко съ небесе сънидъ.
(Ин.6:43) Отъвешта же Иисусъ. и рече
имъ. не ръпъштите ме
ждю собою.
(Ин.6:44) никътоже не
можетъ прити къ Мьне.
аште не Отець Пославы Мя
привлечетъ Его. и Азъ
въскрешу Его въ после
дьни дьнь.
(Ин.6:45) естъ псано
въ пророцехъ. и будутъ
вьси ученици Богомь.
Вьсекъ слышавы отъ
Отца. и навыкъ придетъ
къ Мьне.
(Ин.6:46) не еко Отца виде
лъ естъ къто. тъкъмо сяй
отъ Бога виде Отца.
(Ин.6:47) амин,
амин, глаголю вамъ. веру
яй въ Мя иматъ живота
вечьнаего.
(Ин.6:48) Азъ есмь
хлебъ животъны.
(Ин.6:49) Отци
ваши ешя манну въ пу
стыни и умрешя.
(Ин.6:50) Сь е
стъ хлебъ съходяй съ небесе.
да аште къто отъ него е
стъ не умьретъ.
(Ин.6:51) Азъ е
смь хлебъ живы. съшь
ды съ небесе. аште къто
сънестъ отъ хлеба сего
живъ будетъ въ векъ.
хлебъ бо иже Азъ дамь.
плъть Мое естъ. юже Азъ
дамь за животъ вьсего
мира.
(Ин.6:52) пьреаху же ся ию
деи. междю собою глаголю
ште. како можетъ Сь дати
плъть Свою намъ ести.
(Ин.6:53) рече же имъ Иисусъ. амин,
амин, глаголю вамъ. аште
не сънесте плъти Сына Человеческа
го. и пиете кръви Его.
живота не имате вь себе.
(Ин.6:54) едяй Мою плъть. и пия
й Мою кръвь. иматъ жи
вота вечьнаего. и Азъ
въскрешу и въ последь
ни дьнь.
(Ин.6:55) Плъть бо Мое и
стинъное естъ брашьно.
и кръвь Мое истинъно естъ
пиво.
(Ин.6:56) Еды Мою плъ
ть. и пияй Мою кръвь.
въ мьне пребы и Азъ въ
немь.
(Ин.6:57) екоже посъла Мя
живяй Отець. и Азъ живу
Отца ради. и еды Мя тъ
живъ будетъ Мене ради.
(Ин.6:58) сьестъ хлебъ съшьды
съ небесе. не екоже ешя отци
ваши манну и умрешя.
едяй хлебъ сь живъ бу
детъ въ векъ.
(Ин.6:59) си рече на съ
нъмишти. учя въ Каперъ
науме.
(Ин.6:60) мнози же слыша
въшеи. отъ ученикъ Его ре
шя. жестоко естъ слово се.
къто можетъ Его слушати.
(Ин.6:61) Веды же Иисусъ вь Себе. еко
ръпъштутъ о семь учени
ци Его. рече имъ се ли вы
блазнитъ.
(Ин.6:62) Аште убо у
зьрите Сына Человеческаго. въхо
дяшта идеже бе прежде
(Ин.6:63) Духъ естъ иже живетъ. отъ
плъти нестъ пользя ника
кояже. глаголы яже Азъ глагола
хъ вамъ духъ сутъ. и живо
тъ сутъ.
(Ин.6:64) нъ сутъ отъ ва
съ етери. иже не веруютъ.
Ведеаше бо искони Иисусъ. къто
сутъ не веруюштеи. и къ
то естъ хотяй предати И.
(Ин.6:65) и глаголааше сего ради рехъ
вамъ. еко никътоже не
можетъ прити къ Мьне.
аште не будетъ дано ему
отъ Отца Моего.
(Ин.6:66) отъ сего мно
зи отъ ученикъ Его иду
вьспять. и къ тому не хо
ждаху съ Нимь.
(Ин.6:67) Рече же
Иисусъ. обема на десяте. еда
и вы хоштете ити.
(Ин.6:68) отъ
вешта Ему Симонъ Петръ.
Господи къ кому идемъ. глаголы
живота вечьнаего имаши.
(Ин.6:69) и мы веровахомъ. по
знахомъ. еко Ты еси Христосъ
Сынъ Бога живаго.
(Ин.6:70) отъвешта
имъ Иисусъ. не Азъ ли васъ.
дъва на десяте избрахъ.
и отъ васъ единъ диево
лъ естъ.
(Ин.6:71) Глаголааше Июду
Симонова. Искариота.
сь бо хотеаше предати И.
единъ сы отъ обою на десяте.
(Ин.7:1) и хождааше съ ними Иисусъ. въ
Галилеи. не хотеаше бо въ
июдеи ходити. еко искаа
ху Его июдеи убити.
(Ин.7:2) бе же
близъ праздьникъ июде
йскъ. скинопигие.
(Ин.7:3) решя
же къ Нему братрие Его. пре
иди отъ суду. и иди въ И
юдея. до и учници Твои
видятъ дела Твое. еже
твориши.
(Ин.7:4) никътоже бо
въ тайне ничесоже тво
ритъ. и иштетъ самъ еве
быти. аште си (все) тво
риши еви ся всему ми
ру.
(Ин.7:5) ни братрие бо вероваху
вь Него.
(Ин.7:6) глагола же имъ Иисусъ.
время Мое не у приде.
а время ваше вьсегда го
тово естъ.
(Ин.7:7) не можетъ ми
ръ ненавидети васъ. Ме
не же ненавидитъ. еко А
зъ съведетельствую
о немь. еко дела его зъ
ла сутъ.
(Ин.7:8) вы вьзидете
въ праздникось. Азъ
не вьзиду въ праздни
къ сь. еко время Мое не и
сплъни ся.
(Ин.7:9) си рекъ Самъ
оста в Галилеи.
(Ин.7:10) егда
же вьзиду братрие Его
въ праздьникъ. тогда
и Самъ вьзиде. не еве
нъ аки тай.
(Ин.7:11) июдеи же Его
искаху въ праздьникъ.
и глаголаху. къде естъ Онъ.
(Ин.7:12) и ръпътъ мъногъ бе о Не
мь въ народехъ. ови глагола
ху еко благъ естъ. ини
же глаголаху ни. нъ льститъ
народы.
(Ин.7:13) никотеры же
убо еве глаголаше о Немь. стра
ха ради июдейска.
(Ин.7:14) Абие
же въ преполовение пра
здьника. вьзиде Иисусъ въ
цръкъве и учааше.
(Ин.7:15) и ди
влеаху ся июдеи
глаголюште. како Сь
кънигы умеетъ не учь
ся.
(Ин.7:16) отъвешта же Иисусъ. и ре
че имъ. Мое учение нестъ
Мое. нъ Посълавъшаего Мя.
(Ин.7:17) аште къто хоштетъ волю
Его творити. разумеетъ
о учени кое отъ Бога естъ.
ли Азъ Себе глаголю.
(Ин.7:18) глаголяй о себе.
славы своея иштетъ.
а иштяй славы Пославъ
шаего И. Сь истиненъ естъ.
и нестъ неправъды вь Не
мь.
(Ин.7:19) не Моси ли дастъ ва
мъ Законъ. и никътоже отъ
васъ творитъ Закона. Чьто
Мене иштете убити.
(Ин.7:20) отъвешта народъ и рече.
бесъ ли имаши. къто Тебе
иштетъ убити.
(Ин.7:21) отъве
шта Иисусъ. и рече имъ. еди
но дело сътворихъ. и вь
си дивите ся.
(Ин.7:22) сего ради дастъ
вамъ Моси обре
зание. не еко отъ
Мосеа естъ. нъ отъ отець.
и въ суботу обрезаете
человека.
(Ин.7:23) Аште обрезание
приемлетъ человекъ въ субо
ту. да не разоритъ ся За
конъ Мосеовъ. на Мя ли
гневаете ся. еко вьсего
человека съдрава сътворихъ
въ суботу.
(Ин.7:24) не судите
на лица. нъ правьдьны
судъ судите.
(Ин.7:25) не судите
на лица. нъ правьдьны
судъ судите.
(Ин.7:25) глаголаху
же етерии отъ иерусалимленъ.
не Сь ли естъ егоже ишту
тъ убити.
(Ин.7:26) и се не обину
я ся глаголетъ. и ничесоже
Ему не глаголютъ. еда како
разумешя кънязи еко Сь
естъ Христосъ.
(Ин.7:27) нъ сего вемъ отъ
куду Сь естъ. а Христосъ егда
придетъ. Никъ
тоже не вестъ
отъ куду естъ.
(Ин.7:28) възъва же въ цръ
къве. учя Иисусъ. и глаголя. и
Мене весте. и весте о
тъ куду есмь. и о Себе
не придъ. нъ естъ исти
ньнъ Пославы Мя. его
же вы не весте.
(Ин.7:29) Азъ И
вемь. Еко отъ Него есмь
и Тъ Мя посъла.
(Ин.7:30) искаху
же яти И. и никътоже не
възложи рукы на Нь.
еко не ю бе пришьлъ годъ
Его.
(Ин.7:31) Отъ народа же мно
зи веровашя въ Нь. и глаголаху.
еко Христосъ егда придетъ. еда
больша знамение сътвори
лъ.
(Ин.7:32) слышашя же фарисеи.
народъ ръпъштушть о Не
мь се. И посълашя
архиереи. слугы да иму
тъ И.
(Ин.7:33) Рече же Иисусъ. еште
мало время съ вами есмь.
и иду къ Пославъшюему
Мя.
(Ин.7:34) Поиштете Мене и не
обряштете. идеже есмь
Азъ вы не можете прити.
(Ин.7:35) решя же июдеи къ себе са
ми камо хоштетъ ими
и учити. елины.
(Ин.7:36) чьто
естъ слово се еже рече.
вьзиштете Мене и не о
бряштете. и идеже есмь
Азъ вы не можете прити.
(Ин.7:37) въ последни же дьнь
великы. праздьникъ.
стоеаше Иисусъ. и зъваше глаголя.
аште къто жяждетъ. да
придетъ. къ Мьне и пие
тъ.
(Ин.7:38) и веруяй въ Мя.
екоже кънигы решя. рекы
отъ чрева Его истекутъ
воды живы.
(Ин.7:39) се же рече о Дусе.
иже хотеху приемати. ве
руюштеи вь Него. не ю бо
бе Духъ Святы данъ. еко Иисусъ не ю
бе прославленъ.
(Ин.7:40) Мнози
же отъ народа слышавъше
словеса си. глаголаху Сь естъ
въ истину пророкъ.
(Ин.7:41) Дру
зи же глаголаху Сь естъ Христосъ. ови
же глаголаху. еда отъ Галилея
Христосъ придетъ.
(Ин.7:42) не кънигы
ли решя. еко отъ семене
Давидова. и отъ Витьлеомь
скаго градьца. идеже бе
Давидъ придетъ Христосъ.
(Ин.7:43) Распь
ре же быстъ въ народе Его ради.
(Ин.7:44) Етери же отъ нихъ хотеа
ху яти И. нъ никътоже не
възложи на Нь руку.
(Ин.7:45) Приду же слугы. къ архи
ереомъ и фарисеомъ. И ре
шя имъ ти. по чьто не при
весте Его.
(Ин.7:46) отъвештавашя слу
гы. николиже тако естъ.
глаголъ человекъ. еко Сь Человекъ.
(Ин.7:47) отъве
шташя имъ фарисеи <…>
(Ин.7:49) нъ на
родось. иже не вестъ Зако
на прокляти сутъ.
(Ин.7:50) глагола Ни
кодимъ къ нимъ. пришеды
къ Нему ноштию. единъ
сы отъ нихъ.
(Ин.7:51) еда Законъ
нашь судитъ человеку. аште
не слышитъ отъ него пре
жде. и разумеютъ чьто
творитъ.
(Ин.7:52) отъвешташя и ре
шя ему. еда ты отъ Га
лилея еси. испытай и
и виждь. еко отъ Гали
лея пророкъ не придетъ.
(Ин.7:53) и иде къжьдо въ домъ свой.
(Ин.8:1) Иисусъ же иде въ гору Елеонь
скую.
(Ин.8:2) ютро же пакы при
де въ цръковь. и вси людие
идеаху къ Нему. и се
дъ учааше я.
(Ин.8:3) привеся же
кънижьници и фарисеи
жену въ прелюбодеании яту:
и поставльше ю по среде
(Ин.8:4) глаголашя Ему. Учителю си
жена ята естъ ныне въ пре
любодеании.
(Ин.8:5) въ Законе
намъ Моси повеле. тако
выя камениемь поби
вати. Ты же чьто глаголеши.
(Ин.8:6) се же решя искушаюште И.
да бу имели на Нь чьто
глаголати. Иисусъ же низъ покло
нь ся. прьстомь писаше
на земи.
(Ин.8:7) еко же прилежа
ху въпрашаюште И. въ
склони ся и рече имъ.
иже васъ без греха естъ.
прежде връзи камень на ню.
(Ин.8:8) и пакы поклонь ся писа
ше на земли.
(Ин.8:9) слышавъ
ше исхождаху. единъ по
единому. начьнъше отъ
старьць. и оста единъ.
и жена стояшти по среде.
(Ин.8:10) въсклонь же ся Иисусъ рече ей.
жено. къде сутъ иже на тя
важдаху. никыже ли те
бе осуди.
(Ин.8:11) она же рече. ни
кътоже Господи. рече же Иисусъ. ни.
Азъ тебе осуждаю. иди.
и отъ селе не съгрешай
къ тому.
(Ин.8:12) Пакы же имъ
рече Иисусъ глаголя. Азъ есмь све
тъ миру. ходяй по Мне.
не иматъ ходити въ тъ
ме. нъ иматъ света жи
вотънаго.
(Ин.8:13) решя же Ему
фарисеи. Ты о Себе Са
мъ съведетельствуеши.
съведетельство Твое
нестъ истинъно.
(Ин.8:14) отъве
шта Иисусъ. и рече имъ. аште
Азъ съведетельству
ю о Мьне Самомь. съве
детельство Мое (нестъ)
истинъно естъ. еко ве
мь отъ куду придъ. и ка
мо гряду. и камо иду.
(Ин.8:15) вы же по плъти судите.
Азъ не сужду никомуже
(Ин.8:16) аште сужду Азъ судъ
Мой истиньнъ естъ. еко
единъ несмь. нъ Азъ и По
сълавы Мя Отець.
(Ин.8:17) и въ За
коне же вашемь. спано е
стъ. еко дъвою человеку съ
ведетельство истинь
но естъ.
(Ин.8:18) Азъ есмь съведе
тельствуяй о Мьне Са
момь. и съведетель
ствуетъ о Мьне. Посла
вы Мя Отець.
(Ин.8:19) глаголаху же Ему
къде естъ Отець Твой.
Отъвешта Иисусъ. ни Мене ве
сте ни Отца Мего. аште Мя
бисте ведели. и Отца Моего
убо бисте ведели.
(Ин.8:20) Сия
глаголы глагола. въ газофила
кии. учя въ цръкъве. и ни
кътоже не етъ Его. еко не
ю бе пришьла година Его.
(Ин.8:21) Рече же имъ пакы Иисусъ. Азъ
иду. и вьзиштете Мене.
и въ гресе вашемь умь
реете. еможе Азъ иду. вы
не можете прити.
(Ин.8:22) глаголаху
же июдеи. еда ся Самъ
убиетъ. еко глаголетъ. емо
же Азъ иду. вы не мо
жете прити.
(Ин.8:23) Азъ отъ вы
шьнихъ есмь.вы отъ
вьсего мира есте. Азъ
несмь отъ вьсего мира
(Ин.8:24) рехъ убо еко умьрете
въ гресехъ вашихъ. аште
бо веры не емлете Азъ
есмь. умьрете въ гресе
хъ вашихъ.
(Ин.8:25) глаголааху же Ему.
Ты къто еси. и рече имъ
Иисусъ. начятъкъ. еко и глголю
вамъ.
(Ин.8:26) мъного имамь
о васъ глаголати. и судити.
нъ Посълавы Мя истиннъ
естъ. и Азъ еже слышахъ
отъ Него. си глаголю въ мире.
(Ин.8:27) и не разумешя. еко Отца и
мъ глаголааше Бога.
(Ин.8:28) Рече же и
мъ Иисусъ. егда вьзнесете
Сына Человеческаго. тогда разу
мете еко Азъ есмь. и о
Себе ничесоже не твору.
нъ екоже научи Мя Отець. си
глаголю.
(Ин.8:29) и Посълавы Мя
съ Мъною естъ. не оста
ви Мене единого Отець. еко
Азъ угодьна творю Ему
вьсегда.
(Ин.8:30) си глаголюштю Е
му. мнози веровашя въ
Нь.
(Ин.8:31) Глаголаше же Иисусъ. къ веро
вавъшимъ въ Нь июдеомъ.
аште вы пребудете въ
словеси Моемь. въ исти
ну ученици Мои будете.
(Ин.8:32) и разумеете истину.
и истина свободитъ вы.
(Ин.8:33) отъвешташя Ему июдеи.
семя Авраамле есмъ.
и никомуже не работахо
мъ николиже. како Ты
глаголеши. еко свободь бу
дете.
(Ин.8:34) отъвешта имъ Иисусъ.
амин, амин, глаголю вамъ.
еко всекъ творяй грехъ.
рабъ естъ греху.
(Ин.8:35) А рабъ
не пребываетъ въ дому
въ векъ. сынъ пребывае
тъ въ векъ.
(Ин.8:36) аште убо Сынъ
вы свободитъ. въ исти
ну свободь будете.
(Ин.8:37) ве
мь еко семя Авраамле е
сте. нъ иштете Мене уби
ти. еко слово Мое не въ
мештаетъ ся въ вы.
(Ин.8:38) Азъ еже видехъ у Отца Мое
го глаголю. и вы убо еже
видесте у отца вашего тво
рите.
(Ин.8:39) отъвешташя и решя
ему. отець нашь Авраамъ
естъ. глагола имъ Иисусъ. аште
чяда Аврамле бысте были.
дела Авраамле творили
бысте.
(Ин.8:40) ныне же иште
те Мене убити. Человека иже
истину вамъ глаголахъ юже
слышахъ отъ Бога. Сего А
враамъ нестъ сътворилъ.
(Ин.8:41) вы творите дела отца ва
шего. решя же Ему. мы
отъ любодеание несмъ ро
ждени. мы единого Отца
имамъ Бога.
(Ин.8:42) рече же имъ Иисусъ.
аште Богъ Отець вашь би былъ.
любили Мя бисте. Азъ бо
отъ Бога изидъ и придъ. конец.
не о Себе бо придъ. нъ Тъ Мя
посъла.
(Ин.8:43) по чьто беседы
Моея не разумеете.еко
не можете слышати сло
весе Моего.
(Ин.8:44) вы отъ отца
диевола есте. и похоти отца
вашего хоштете творити.
онъ человекоубица бе искони.
и въ истине не стоитъ.
еко нестъ истины вь немь.
егда глаголетъ лъжу. отъ сво
ихъ глаголетъ. еко лъжь естъ
и отець его.
(Ин.8:45) Азъ же за не и
стину глаголю. не емлете
веры Мьне.
(Ин.8:46) къто отъ ва
съ обличаетъ Мя о гресе.
аште истину глаголю. по чь
то вы веры не емлете
Мьне.
(Ин.8:47) иже естъ отъ Бога.
глаголъ Божий послушаетъ.
сего ради вы не послу
шаете. еко несте отъ Бога.
(Ин.8:48) отъвешташя июдеи. и ре
шя Ему. не добре ли глаголе
мъ мы. еко самаренинъ
еси Ты. и бесъ имаши.
(Ин.8:49) отъвештя Иисусъ. Азъ беса
не имамь. нъ чьту Отца
Моего. и вы не чьтете
Мене.
(Ин.8:50) Азъ же не ишту
славы Моея. естъ иштяй
и судя.
(Ин.8:51) амин, амин, глаголю
вамъ. аште къто слово
Мое съблюдетъ. съмръ
ти не иматъ видети въ векъ.
(Ин.8:52) решя же Ему июдеи. ныне
разумехомъ еко бесъ има
ши. Авраамъ умьретъ и про
роци. и Ты глаголеши. еко аште
къто слово Мое съблюдетъ.
не иматъ въкусити съ
мръти въ векъ.
(Ин.8:53) еда Ты
боли еси отца нашего. Авраа
ма. иже умретъ и пророци
умрешя. къто ся Самъ
Ты твориши.
(Ин.8:54) отъвешта
Иисусъ. аште Азъ славлю ся
Самъ. слава Мое ничьто
же естъ. естъ Отець Мой сла
вяй Мя. егоже вы глаголете
еко Богъ нашь естъ.
(Ин.8:55) и не позна
сте Его. Азъ же вемь И.
и аште реку. еко не вемь Его.
буду подобьнъ вамъ лъжь.
нъ вемь И. и слово Его съблю
даю.
(Ин.8:56) Авраамъ отець вашь. ра
дъ бы былъ да би виделъ
дьнь Мой. и виде и въ
здрадова ся.
(Ин.8:57) решя же ию
деи къ Нему. пяти деся
тъ летъ не ю имаши. Авраа
мъ ли еси виделъ.
(Ин.8:58) рече и
мъ Иисусъ. прежде даже не бы
стъ Авраамъ. Азъ есмь.
(Ин.8:59) вьзяшя же камение. да връ
гутъ на Нь. Иисусъ же съкры ся.
и изиде ицръкве. и про
шьдъ по среде ихъ. идеаше
и хождаше тако. конец. зачало.
(Ин.9:1) И мимо иды виде человека слепа
от рождества.
(Ин.9:2) и въпросишя И у
ченици глаголюште. Равви.
къто съгреши. сь ли или
родителе его. да слепъ ро
ди ся.
(Ин.9:3) отъвешта Иисусъ. ни сь
съгреши. ни родителе его.
нъ да евятъ ся дела Божие
на немь.
(Ин.9:4) Мьне подобаетъ.
делати дела.Пославъ
шааего Мя. доньдеже дьнь
естъ придетъ ношть. егда
никътоже не можетъ дела
ти.
(Ин.9:5) егда въ мире есмь све
тъ есмь миру.
(Ин.9:6) си рекъ пли
ну на землу. и сътвори
брьние отъ плиновение.
и помаза ему очи брьни
емь.
(Ин.9:7) и рече ему иди умы
ся. въ купели Силуамь
сце. еже съказаетъ ся по
съланъ. и иде же. и умы ся
и приде вядя.
(Ин.9:8) суседи же.
и иже беаху видели пре
жде. еко проситель бе.
глаголаху. не сь ли естъ седя
и прося. ови глаголаху еко сь
естъ.
(Ин.9:9) А ини глаголаху подо
бьнъ ему естъ. онъ же
глаголаше еко азъ есмь.
(Ин.9:10) глагола
ху же ему. како ти ся отвре
сте очи.
(Ин.9:11) отъвешта онъ и
рече. Человекъ.нарицаемы Иисусъ.
брьние сътвори. и пома
за очи ми. и рече ми. иди
въ купель Силаамлу.
и умы ся. шьдъ же и у
мывъ ся прозьрехъ.
(Ин.9:12) ре
шя же ему къто Тъ естъ.
глагола не вемь.
(Ин.9:13) веся и къ фа
рисеомъ. иже бе иногда
слепъ.
(Ин.9:14) бе же суббота. е
гда сътвори брьние Иисусъ.
и отвръзе ему очи.
(Ин.9:15) пакы
же въпрашаху и фарисеи
како прозьре. онъ же рече
имъ. брьние положи мьне
на очию. и умыхъ ся и ви
жду.
(Ин.9:16) глаголаху же отъ фари
сей етери. нестъ Сь отъ
Бога Человекъ. еко субботы не
хранитъ. ови глаголааху.
како можетъ Человекъ грешь
нъ. сице знамение тво
рити. и распьре бе вь ни
хъ.
(Ин.9:17) глаголашя слепьцю пакы.
ты чьто глаголеши о немь.
еко отвръзе очи твои. онъ
же рече еко пророкъ естъ.
(Ин.9:18) не яся же веры июдеи о немь.
еко бе слепъ и прозьре. до
ньдеже възгласишя роди
теле. того прозьревъша
его.
(Ин.9:19) и въпросишя е глаголюште.
сь ли естъ сынъ ваю. егоже
вы глаголета. еко слепъ роди
ся. како убо ныне види
тъ.
(Ин.9:20) отъвештасте имъ
родителе его и реста.
то веве еко сь естъ сынъ
наю. и еко слепъ роди ся.
(Ин.9:21) како же ныне видитъ не
веве. ли къто ему отвръ
зе очи не веве. самого
въпросите. въздрастъ
иматъ самъ. о себе да глаголе
тъ.
(Ин.9:22) сице ресте родите
ле его. еко боеашете ся.
июдей. юже бо ся беаху
съложили июдеи. да а
ште къто исповестъ Христа.
отълучьнъ сънъмишта
будетъ.
(Ин.9:23) сего ради роди
теле его ресте. еко въздра
стъ иматъ. самого въпро
сите.
(Ин.9:24) възгласишя же
въторицею человека. иже бе
слепъ. и решя ему. даждь
славу Богу. мы вемъ еко
Человекъ Сь грешьнъ естъ.
(Ин.9:25) отъ
вешта же онъ и рече. аште
грешьникъ естъ не вемь.
едино вемь. еко слепъ
бехъ. ныне же вижду.
(Ин.9:26) решя же ему пакы. чьто
сътвори тебе. како отвръ
зе твои очи.
(Ин.9:27) отъвешта
имъ. рехъ вамъ юже. и не
слышасте. чьто пакы
хоштете слышати. еда
и вы ученици Его хоште
те быти.
(Ин.9:28) они же укори
шя и и решя. ты учени
къ еси Того. мы Мосеови
есмъ ученици.
(Ин.9:29) мы ве
мы еко Мосеови глагола Богъ.
Сего же не вемъ отъ куду
естъ.
(Ин.9:30) отъвешта человекъ и рече имъ.
о семь убо дивъно естъ.
еко вы не весте отъ ку
ду естъ. и отврьзе очи
мои.
(Ин.9:31) вемь же еко грешь
никъ Богъ не послушаетъ.
нъ аште къто богочьтьць
естъ. и волу Его творитъ.
того послушаетъ.
(Ин.9:32) отъ
века нестъ слышано. еко
къто отвръзе очи слепу
рождену.
(Ин.9:33) аште Сь не би
отъ Бога былъ. не моглъ
бы творити ничесоже.
(Ин.9:34) отъвешташя и решя ему.
въ гресехъ ты родилъ ся
еси вьсь. и ты ли ны
учиши. изгънашя же и
вънъ.
(Ин.9:35) слышавъ же Иисусъ.
еко изгънашя и вънъ.
и обретъ и рече ему. ты
веруеши ли въ Сына Божие.
(Ин.9:36) отъвешта онъ и рече къ
то естъ Господи. да веру иму
вь Него.
(Ин.9:37) рече же ему Иисусъ.
и виделъ И еси. и глаголя
й съ тобою Тъ естъ.
(Ин.9:38) онъ же рече. верую Господи.
и поклони ся ему. конец.
(Ин.9:39) И рече Иисусъ. на судъ Азъ
въ миръ се придъ. да не ви
дяштеи видятъ. и видя
штеи слепи буду
тъ.
(Ин.9:40) слышашя се отъ ва
рисей. сии суштеи съ
нимь. и решя Ему. еда
и мы слепи есмъ.
(Ин.9:41) рече
же имъ Иисусъ. аште бисте
слепи были. не бисте
имели греха. ныне же
глаголете. еко видимъ. и гре
хъ вашь пребываетъ.
(Ин.10:1) амин,
амин, глаголю вамъ. не въхо
дяй двьрьми въ дворъ о
вьчий. нъ прелазяй ину
ду. тъ тать естъ. и разбо
йникъ.
(Ин.10:2) а въходяй двьрь
ми. пастырь естъ овцамъ.
(Ин.10:3) сему двьрьникъ отвръзаетъ.
и овьця гласъ его
слышятъ. и своя
овьця глашаетъ
по имени. и изгони
тъ я.
(Ин.10:4) егда своя овь
ця ижденетъ. предъ
ними ходитъ. и овьця
по немь идутъ. еко ве
дятъ гласъ его.
(Ин.10:5) по тужде
мь же не идутъ. нъ бежя
тъ отъ него. еко не зна
ютъ штюждего гласа.
(Ин.10:6) си
ю притъчу рече имъ Иисусъ.
они же не разумешя чьто
беашя. еже глаголашя имъ.
(Ин.10:7) рече же имъ пакы Иисусъ.
амин, амин, глаголю вамъ.
Азъ есмь двьри овьцамъ.
(Ин.10:8) вьси еликоже ихъ приде
прежде Мене. татие су
тъ и разбойници. нъ не по
слушашя ихъ овьця.
(Ин.10:9) Азъ
есмь двьри. Мъною аште
къто вьнидетъ. спасетъ ся.
и вьнидетъ и изидетъ.
и пажить обряштетъ. конец.
(Ин.10:10) тать не приходитъ. нъ да у
крадетъ. и убиетъ. и по
губитъ. Азъ придъ да жи
вота имутъ.
(Ин.10:11) Азъ есмь
пастырь добры. пасты
рь добры полагаетъ душу
свою за овьця.
(Ин.10:12) а наимь
никъ иже нестъ пастырь.
емуже не сутъ овьця своя.
видитъ влька грядушта.
и оставяетъ овьця и бе
гаетъ. и влькъ расхыти
тъ я. и распудитъ овьця.
(Ин.10:13) а наимьникъ бежитъ. еко
наимьникъ естъ. и не бре
жетъ о овьцахъ.
(Ин.10:14) Азъ есмь
пастырь добры. и знаю
моя. и знаютъ Мя моя.
(Ин.10:15) екоже знаетъ Мя Отець. и А
зъ знаю Отца. и душу Мою
полагаю за овьця.
(Ин.10:16) и ины
овця имамь. яже не сутъ
отъ двора сего. и ты Ми
подобаетъ привести и глас
Мой услышятъ. и буде
тъ едино стадо. и единъ па
стырь.
(Ин.10:17) сего ради Мя Отець лю
битъ. еко Азъ полагаю душу
Мою да пакы приму ю.
(Ин.10:18) Никътоже възъметъ ея отъ
Мене. нъ Азъ полагаю о се
область имамь положи
ти ю. и область имамь
пакы прияти ю. сью за
поведь прияхъ отъ Отца Мо
его.
(Ин.10:19) распьре же пакы быстъ
въ июдеихъ. за словеса си
(Ин.10:20) глаголаху же мнози отъ нихъ.
бесъ иматъ. и неистовъ
естъ. чьто его послуша
ете.
(Ин.10:21) ини глаголаху. сии глаголи
не сутъ бесънуюштаего ся.
еда бесъ можетъ. слово
мъ очи отврести.
(Ин.10:22) бышя
же тогда свяшине въ Иерусалимехъ.
и зима бе.
(Ин.10:23) и хождаше Иисусъ.
въ цръкъве. въ притворе
Соломуни.
(Ин.10:24) обиду же И
июдеи и глаголаху Ему. до
коле душя нашя вьземлеши.
аште Ты еси Христосъ. рьци на
мъ не обинуя ся.
(Ин.10:25) отъве
шта имъ Иисусъ. рехъ вамъ и не
веруете. дела еже творю
Азъ въ имя Отца Моего. та съ
ведетельствуютъ о Мне.
(Ин.10:26) нъ вы не веруете. несте
бо отъ овьць Моихъ. екоже
рехъ вамъ.
(Ин.10:27) Овця Моя гла
са Моего слушаютъ. и А
зъ знаю я. и по Мьне гря
дутъ.
(Ин.10:28) и Азъ животъ ве
чьны даю имъ. и не по
гыбнутъ въ векъ. и не
въсхытитъ ихъ никъто
же. отъ рукы Моея.
(Ин.10:29) Отець Мой
иже дастъ Мьне. болий
всехъ естъ. и никътоже не
можетъ въсхытити ихъ.
отъ рукы Отца Моего.
(Ин.10:30) Азъ и Отець
едино есве.
(Ин.10:31) вьзяшя же па
кы камение июдеи. да И
побиютъ.
(Ин.10:32) и отъвешта имъ
Иисусъ. мънога дела добраа
евихъ вамъ. отъ Отца Моего.
за кое ихъ дело. камение
на Мя мештете.
(Ин.10:33) отъве
шташя Ему июдеи глаголюште.
о добре деле не мештемъ
камение на Тя. нъ о власви
мии. еко Ты Человекъ сы тво
риши ся Самъ Богъ.
(Ин.10:34) отъве
шта имъ Иисусъ. нестъ ли пса
но въ Законе вашемь. еко А
зъ рехъ бози есте.
(Ин.10:35) аште
Онъ рече богы. къ нимъже
рече слово Божие. и не мо
гутъ ся разорити кънигы.
(Ин.10:36) егоже Отець святи. и посъла
въ миръ. вы глагоете еко
власвимлееши. за не
рехъ еко Сынъ Божий есмь.
(Ин.10:37) аште
не твору делъ Отца Моего.
не емлете Ми веры.
(Ин.10:38) аште
ли творю. аште и Мьне
веры не емлете. дело
мъ Моимъ веру имете.
да разумеете. и веруе
те. еко въ Мьне Отець и Азъ
въ Отци. конец.
(Ин.10:39) и скаху же Его
пакы яти. изиде отъ ру
кы ихъ.
(Ин.10:40) и иде пакы на о
нъ полъ Иордана. на ме
сто идеже бе Иоанъ. пре
жде крьстя. и пребыстъ ту.
(Ин.10:41) и мнози приду къ Нему.
и глаголааху. еко Иоанъ убо
знамение не сътвори.
ниединогоже. вьсе елико
рече. Иоанъ о Семь исти
на бе.
(Ин.10:42) и мнози веровашя
вь Него ту.
(Ин.11:1) Бе же етеръ
боля Лазарь отъ Витания.
градьца Марина. и Маръты
сестры ея.
(Ин.11:2) бе же Марие.
помазавъшие Господе миромь.
и отьръши нозе Его власы
своими. еяже братъ Лазарь
болеаше.
(Ин.11:3) посъласте же се
стре Его къ Нему глаголюшти.
Господи се егоже Ты любиши бо
литъ.
(Ин.11:4) слышавъ же Иисусъ рече.
си болезнь нестъ къ съмръ
ти. нъ къ славе Божии. да про
славитъ ся Сынъ Божий сю.
(Ин.11:5) люблеаше же Иисусъ. Марту.
и сестру ея. и Лазаре.
(Ин.11:6) егда же услыша еко болитъ
тогда же пребыстъ. на не
мьже бе месте дъва дьни.
(Ин.11:7) по томь же глагола ученикомъ.
идемъ въ Июдею пакы.
(Ин.11:8) глаголаша Ему ученици Равви
ныне искаху Тебе каме
ниемь побити июдеи.
и пакы ли идеши тамо.
(Ин.11:9) отъвешта Иисусъ. не дъва ли на
десяте часа есте въ дьни.
аште къто ходитъ въ дьне.
не потъкнетъ ся. еко све
тъ мира сего видитъ.
(Ин.11:10) Аште
ли къто ходитъ ноштию по
тъкнетъ ся. еко света не
стъ о немь.
(Ин.11:11) си рече. и по се
мь глагола. Лазарь другъ нашь
усъпе. нъ иду да възбу
жду и.
(Ин.11:12) решя же ученици Его.
Господи. аште усъпе. съпасе
нъ будетъ.
(Ин.11:13) Иисусъ же рече о съ
мръти его. они же мьнешя.
еко о успъпении сни и съна
глаголетъ.
(Ин.11:14) тогда рече имъ Иисусъ.
не обинуя ся. Лазарь у
мьретъ.
(Ин.11:15) и радую ся васъ
ради. да веру имете еко
не бехъ ту. нъ идемъ къ не
му.
(Ин.11:16) рече же Тома. нари
цаемы Близньць. къ уче
никомъ. идемъ и мы да
умьремъ съ нимь.
(Ин.11:17) пришь
дъ же Иисусъ въ Витанию. обре
те и. четыри дьни иму
шть въ гробе.
(Ин.11:18) бе же Вита
ние близъ Иерусалима. еко 15 ста
дий.
(Ин.11:19) и мнози же беаху при
шьли. къ Марте и Мари.
да утешятъ и. о брате ею
(Ин.11:20) Маръта же егда услыша.
еко Иисусъ грядетъ сърете И.
а Марие дома седеаше.
(Ин.11:21) ре
че же Марта къ Иисусу. Господи аште
би сьде былъ. не би бра
тъ мой умрълъ.
(Ин.11:22) нуне ве
мь. еко егоже колижьдо.
просиши отъ Бога дастъ Ти Богъ.
(Ин.11:23) глагола ей Иисусъ. въскръснетъ бра
тъ твой.
(Ин.11:24) глагола Ему Марта.
вемь еко въскръснетъ.
въ въскрешение въ после
дьни дьнь.
(Ин.11:25) рече же ей Иисусъ.
Азъ есмь вьскрешение и
животъ. веруяй въ Мя.
аште умьретъ оживетъ.
(Ин.11:26) и всекъ живый. и веру
яй въ Мя не умьретъ въ
векъ. имеши ли веру се
му.
(Ин.11:27) глагола Ему ей Господи. азъ
веровахъ еко Ты еси Христосъ
Сынъ Божий. грядяй въ миръ.
(Ин.11:28) и се рекъши иде. и призъ
ва Марию сестру свою
тай. и рекъши ей. Учите
ль се естъ. и зоветъ тя.
(Ин.11:29) она же еко услыша. въ
ста скоро. и иде къ Нему.
(Ин.11:30) не бе же не у Иисусъ. пришьлъ
въ вьсь. нъ бе на месте
ете. идеже сърете И
Марта.
(Ин.11:31) июдеи же. суште
и съ нею въ дому. и уте
шаюште ю. видевъше
Марию. еко скоро въста и и
зиде. по ней иду глаголюште.
еко идетъ на гробъ и плаче
тъ ся ту.
(Ин.11:32) Марие же еко при
де. идеже бе Иисусъ. видевъ
ши и паде Ему на ногу.
глаголюшти Ему Господи. аште би
былъ сьде. не би мой бра
тъ умрълъ.
(Ин.11:33) Иисусъ же еко виде
ю плачушту ся. и пришь
дъшяя съ нею июдею. пла
чуштя ся. запрети духу.
и възмути ся Самъ
(Ин.11:34) и рече.
къде положисте и. глагола
шя Ему. Господи. гряди и виждь.
(Ин.11:35) и просльзи ся Иисусъ.
(Ин.11:36) глаголаху
же июдеи. виждь како лю
блеаше и.
(Ин.11:37) етери же отъ
нихъ решя. не можааше
ли Сь отвръзы очи сле
пуему. сътворити. да
и сь не умьретъ.
(Ин.11:38) Иисусъ же
пакы претя вь Себе. при
де къ гробу. бе же пешть
и камень належааше на
ней.
(Ин.11:39) глагола Иисусъ. възъмете
камень. глагола Ему сестра
умьръшаего. Марта. Господи
юже смръдитъ. четвре
дьневьнъ бо естъ.
(Ин.11:40) глагола ей
Иисусъ. не рехъ ли ти. еко аште
веруеши. узьриши сла
ву Божию.
(Ин.11:41) вьзяся же ка
мень. Иисусъ же вьзведе очи
выспрь. и рече. Отче хва
лу Тебе въздаю. еко у
слыша Мя.
(Ин.11:42) Азъ ведеахъ.
еко всегда Мене послу
шаеши. нъ народа ради. сто
яштаего окръстъ. рехъ да
веру имутъ. еко Ты Мя
посъла.
(Ин.11:43) и се рекъ. гласо
мь велиемь възгласи.
Лазоре гряди вънъ.
(Ин.11:44) и абие
изиде умьры. обязанъ
ногама и рукама. укрое
мь. и лице его обязано у
брусомь. глагола имъ Иисусъ. ра
здрешите и. и не дейте
его ити.
(Ин.11:45) мнози же отъ и
юдей. пришьдъшеи къ Ма
рии. видевъше еже сътво
ри Иисусъ. веровашя вь Него: конец.
(Ин.11:46) етери же отъ нихъ. иду къ
фарисеомъ. и решя имъ.
еже сътворири Иисусъ.
(Ин.11:47) събъ
рашя же архиереи. и фари
сеи съборъ. и глаголааху чьто
сътворимъ. еко Человекъ Сь зна
мение многа творитъ.
(Ин.11:48) аште
оставимъ И тако. вьси ве
ру имутъ въ Нь. и приду
тъ римлене. и възъмутъ и
место языкъ.
(Ин.11:49) единъ же
отъ нихъ Каиафа. архиерей
сы лету тому. рече имъ.
вы не весте ничесоже.
(Ин.11:50) ни помышлеете. еко добре
естъ вамъ. да единъ человекъ
умьретъ за люди. а не вь
сь языкъ погыбнетъ.
(Ин.11:51) сего же о себе не рече. нъ
архиерей сы лету тому
прорече. еко хотеаше Иисусъ.
умьрети за люди.
(Ин.11:52) и не тъ
къмо за люди. нъ и да чя
да Божие съберетъ расто
ченаа въ едино.
(Ин.11:53) Отъ того
же дьне. съвешташя да И
бу убили.
(Ин.11:54) Иисусъ же къ тому
не еве хождааше въ июдеихъ.
нъ иде отъ туду. въ стра
ну близъ въ пустыни
въ Ефреомъ. нарицаемъ
градъ. и ту живеаше. съ у
ченикы Своими.
(Ин.11:55) Бе же
близъ
Пасха Июдейска.
и вьзиду мнози въ Иерусалимъ.
отъ страны прежде Пасхы.
да очистятъ ся.
(Ин.11:56) и искаху
же Иисуса. и глаголаху къ себе въ
цръкъве стояште. чьто ся
мьнитъ вамъ. еко не има
тъ ли прити въ праздьни
къ.
(Ин.11:57) дашя бо архиереи. и фа
рисеи. заповедь. да аште
къто оштютитъ И. къде бу
детъ повесте да имутъ И.
(Ин.12:1) Иисусъ же прежде шести дьнъ Па
схы. приде въ Витанию.
идеже бе Лазарь умьры.
егоже въскреси отъ мръ
твыхъ Иисусъ.
(Ин.12:2) сътворишя
же Ему вечеру ту. и Ма
рта служааше. Лазарь
же единъ бе отъ вьзлежя
штихъ съ Нимь.
(Ин.12:3) Марие же
приимъши. ливру хризмы.
нарда пистикия. многоценны.
помаза нозе Иисусове. и отръ
власы своими нозе Его.
храмина же исплъни ся.
отъ воня хризмьныя.
(Ин.12:4) Глагола же единъ. отъ ученикъ
его. Июда Симонъ Иска
риотьскы. иже И хотеаше
предати.
(Ин.12:5) чесо ради хризма
си не продана быстъ. на
трьхъ сътехъ пенязь. и да
на ништимъ.
(Ин.12:6) се же рече.
не еко о ништихъ печааше ся
нъ еко тать бе. и ковьче
жьць имы. и въметае
маа ношааше.
(Ин.12:7) рече же Иисусъ.
не дей ея. да вь дьнь по
гребение Моего съблюде
тъ ю.
(Ин.12:8) ништяя бо вьсегда
съ собою имате. а Мене
не вьсегда имате.
(Ин.12:9) Разу
ме же народъ. многъ отъ
июдей еко ту естъ. и при
ду не Иисуса ради тъкъмо. нъ
да и Лазаре видятъ.
егоже въскреси отъ мръ
твыхъ.
(Ин.12:10) съвешташя же
архиереи. до и Лазаре уби
ютъ.
(Ин.12:11) еко мнози его ради
идеаху июдеи. и верова
ху въ Иисуса.
(Ин.12:12) Въ утрей же
дьнь народъ многъ. пришь
ды въ праздьникъ. слы
шавъше еко Иисусъ. грядетъ
въ Иерусалимъ.
(Ин.12:13) прияшя ваи
отъ финикъ. и изиду про
тиву Ему. и зъвааху
глаголюште. осанна. благо
словенъ грядяй въ имя
Господне. Царь Издраилевъ.
(Ин.12:14) Обрете же Иисусъ осьля вьсе
де на не. екоже естъ псано.
(Ин.12:15) не бой ся дъшти Сионова.
се Царь твой грядетъ. седя
на жребяте осъли.
(Ин.12:16) Сихъ
же не разумешя. учени
ци Его прежде. нъ егда про
славитъ ся Иисусъ. тогда
поменушя еко си бешя о Не
мь псана. и си сътвори
шя Ему.
(Ин.12:17) съведетельство
вааше народъ. иже бе съ Ни
мь. егда Лазаре възгла
си отъ гроба. и въскреси е
го отъ мрътвыхъ.
(Ин.12:18) сего ради
и противу изиде Ему на
родъ. еко слышашя сътво
рьша знамение.
(Ин.12:19) фарисеи
же решя къ себе. видите
еко никааже польза естъ.
се вьсь миръ по Немь иде.
(Ин.12:20) беаху же еллини. етери
отъ въшьдъшихъ. да покло
нятъ ся въ праздьникъ.
(Ин.12:21) сии
же приступишя къ Филипу.
иже бе отъ Видъсаиды
Галилейскыя. и моле
аху и глаголюште. господи. хоште
мъ Иисуса видети.
(Ин.12:22) приде
Филиппъ и глагола. Аньдрео
ви. и пакы Андреа и Фи
липъ. глаголасте Иисусови.
Иисусъ же отъвешта има глаголя.
приде часъ да прослави
тъ ся Сынъ Человеческы.
(Ин.12:24) Амин,
амин, глаголю вамъ. аште зръ
но пьшеньно не умьре
тъ падъ въ земли. то едино
пребываетъ. аште ли у
мьретъ. многъ плодъ
сътворитъ.
(Ин.12:25) Любяй
душу свою погу
битъ ю. и ненави
дяй душя своея въ мире
семь. въ животе вечьне
мь съхранитъ ю.
(Ин.12:26) Аште
кто Мне служитъ. по Мне
да ходитъ. идеже есмь
Азъ. ту и слуга Мой бу
детъ. и аште къто Мьне
служитъ. почьтетъ и Отець.
(Ин.12:27) Ныне душа Мое възму
ти ся. и чьто реку. Отче
спаси Мя отъ часа сего. нъ
сего ради придъ на годину
сию.
(Ин.12:28) Отче прослави имя
Твое. приде же глас съ небесе.
и прославихъ и пакы про
славлу.
(Ин.12:29) народъ же стоя
и слышавъ. и глаголаахе гро
мъ быстъ. ини глаголаху
ангелъ глагола Ему.
(Ин.12:30) отъвешьта
Иисусъ и рече. не Мене ради
гласъ сь быстъ. нъ (народа) ради
(Ин.12:31) ныне же судъ е
стъ миру сему.
ныне кънязь ми
ра сего изгънанъ будетъ
вънъ.
(Ин.12:32) и Азъ аште вьзнесе
нъ буду отъ земля. вься
привлеку къ Себе.
(Ин.12:33) се же
глаголааше клепля. коею съ
мрътию хотеаше умьре
ти.
(Ин.12:34) отъвешта Ему наро
дъ. мы слышахомъ отъ
Закона. еко Христосъ пребыва
етъ въ векъ. и како Ты глаголе
ши. вьзнести ся подоба
етъ Сыну Человеческому. къто
Сь естъ Сынъ Человеческы.
(Ин.12:35) рече же
ему Иисусъ. еште въ мало время
светъ въ васъ естъ. ходи
те доньдеже светъ
имате. да тьма васъ не
иметъ. и ходяй въ тьме.
не вестъ камо идетъ.
(Ин.12:36) донь
деже светъ имате. веру
ете въ светъ. да сынови све
ту будете. си глагола Иисусъ.
и шьдъ съкры ся от нихъ.
(Ин.12:37) толика же знамение съ
творьшю Ему предъ ними.
не веровааху Ему.
(Ин.12:38) да съ
будутъ ся словеса Иса
йя пророка еже рече. Господи къ
то верова слуху ваше
му. и мышьца Господне. ко
му отъкры ся.
(Ин.12:39) Сего ради
не можаху веровати. еко
пакы рече Исайе.
(Ин.12:40) осле
пи очи ихъ. и окаменилъ
естъ сръдьца ихъ. да не
видятъ очима. ни разу
меютъ сръдьцемь. и о
братятъ и ицелю я.
(Ин.12:41) Си рече Исайе. егда виде сла
ву Его. и глагола о Немь.
(Ин.12:42) обаче
убо и отъ кънязь. мнози
веровашя вь Него. нъ фари
сей ради не исповедааху.
да не исънъмишть изгна
ни будутъ.
(Ин.12:43) вьзлюбишя
бо паче славу человеческу. неже
славу Божию.
(Ин.12:44) Иисусъ же въ
зъва и рече. веруяй вь Мя
не веруетъ въ Мене. нъ
въ Посълавъшаего Мя.
(Ин.12:45) и видяй Мя видитъ По
сълавшаего Мя.
(Ин.12:46) Азъ
светъ въ вьсь миръ при
дъ. да вьсекъ веруяй
въ Мя. въ тьме не пребу
детъ.
(Ин.12:47) и аште кто услы
шитъ. глаголы Моя. и не съ
хранитъ ихъ. Азъ не су
жду ему. не придъ бо да
сужду миру. нъ да съпа
су миръ.
(Ин.12:48) отъметаяй ся
Мене. и не приемля глаголъ
Моихъ. иматъ судяшта
его ему. слово еже глаголахъ
то судтиъ ему. въ после
дьни дьнь.
(Ин.12:49) еко Азъ о Себе
не глаголаахъ. нъ Посълавы
Мя Отець. тъ Мьне запове
дь дастъ. чьто реку. и чь
то възглаголу.
(Ин.12:50) и вемь
(еко) заповедь Его. животъ
вечьны естъ. еже убо
Азъ глаголю. екоже рече Мне
Отець тако глаголю.
(Ин.13:1) Прежде же
праздьника Пасце. веды
Иисусъ еко приде Ему година.
ди и преидетъ отъ мира
сего къ Отцю. възлюбль
своя. суштяя въ вьсемь
мире. до коньца вьзлюби я.
(Ин.13:2) И вечери бывъши. дие
волу юже въложшю въ
сръдьце Июде Симоно
ву. Искариотьскуему.
да И предастъ.
(Ин.13:3) Веды
же Иисусъ. еко вьсе дастъ Ему
Отець въ руце. и еко отъ Бога изидъ.
и къ Богу грядетъ.
(Ин.13:4) Въста съ
вечеря. и положи ризы.
и приимъ ле(о)нтий. препо
еса ся.
(Ин.13:5) по томь же волие
воду въ умывальницу.
и начатъ умывати нозе
ученикомъ. и отирати ле
нтиемь. имьже бе препо
есанъ.
(Ин.13:6) приде же къ Симо
ну Петру. и глагола Ему тъ
Господи. Ты ли мои умыеши
нозе.
(Ин.13:7) отъвешта Иисусъ. и рече
ему. еже Азъ твору ты
не веси ныне. разуме
еши же по сихъ.
(Ин.13:8) глагола Ему
Петръ. не умыеши моею
ногу въ векъ. отъвешта
ему Иисусъ. аште не умыю
тебе. не имаши чясти съ
Мною.
(Ин.13:9) глагола Ему Симонъ
Петръ. Господи не нозе мои тъ
къмо. нъ и руце и главу.
(Ин.13:10) глагола ему Иисусъ. измъвены
не требуетъ. тъкъмо но
зе умыти. естъ бо вьь
чистъ. и вы чисти есте
нъ не вьси.
(Ин.13:11) ведеаше бо пре
даюштаего И. сего ради ре
че. еко не вси есте чисти.
(Ин.13:12) егда умы нозе ихъ. и
приятъ ризы Своя. и вь
злеже. пакы рече имъ
весте ли что сътворихъ
вамъ.
(Ин.13:13) вы глашаете
Мя Учителе и Господе. и добре
глаголете есмь бо
(Ин.13:14) Аште у
бо Азъ умыхъ ваши нозе.
Господь и Учитель. и вы длъ
жьни есте другъ другу.
умывати нозе.
(Ин.13:15) образъ
дахъ вамъ. да екоже Азъ
творихъ вамъ. и вы то
рите.
(Ин.13:16) Амин, амин, глаголю
вамъ. нестъ рабъ боли
господе своего. ни апостолъ боли
посълавшаего и.
(Ин.13:17) аште си
весте блажени есте. аште
творите е.
(Ин.13:18) не о вьсехъ васъ
глаголю. Азъ бо вемь еже избъ
рахъ. нъ да кънигы събуду
тъ ся. еко еды съ Мною
хлебъ. вьздвигнетъ на
Мя пяту свою.
(Ин.13:19) отъ селе
глаголю вамъ. прежде даже
не будетъ. да егда буде
тъ весте еко Азъ есмь.
(Ин.13:20) Амин, амин, глаголю вамъ.
приемляй аште кого послю
Мене приемлетъ. а прие
мляй Мене. приемлетъ По
сълавьшаего Мя.
(Ин.13:21) Си рекъ
Иисусъ. възмути ся духомь.
и съведетельствова и рече.
амин, амин, глаголю вамъ.
еко единъ отъ васъ преда
стъ Мя.
(Ин.13:22) Съзирааху же ся
междю собою ученици.
не домысляште о комь глаголе
тъ.
(Ин.13:22) Бе же вьзлежя единъ
отъ ученикъ Его на лоне Иисусове.
егоже люблеаше Иисусъ.
(Ин.13:24) пома
ну же сему Симонъ Петръ.
въпросити И къто убо
естъ. о немьже глаголетъ.
(Ин.13:25) на
падъ же тако на пръси Иисусовы.
глагола Ему. Господи къто естъ.
(Ин.13:26) отъ
вешта Иисусъ. тъ естъ емуже
Азъ омочь хлебъ подамь.
и омочь хлебъ приятъ. и да
стъ Июде Симону Искари
отьскуму.
(Ин.13:27) и по хлебе.
тогда вьниде въ нь сотона.
Глагола ему Иисусъ. еже твориши
твори скоро.
(Ин.13:28) сего же никъ
тоже не разуме. вьзлежя
штихъ. чесо ради рече ему.
(Ин.13:29) етери бо мьнеаху. по неже
ковьчежьць имеаше Июда.
еко глаголетъ ему Иисусъ. купи е
гоже требуемъ на празь
никъ. ли ништимъ да нечь
то дастъ.
(Ин.13:30) приимъ же онъ
хлебъ. изиде абие. бе же
ношть.
(Ин.13:31) егда изиде. глагола же Иисусъ.
Ныне прослави ся Сынъ Человеческы.
и Богъ прослави ся о Немь.
(Ин.13:32) аште
Богъ прославитъ ся о Немь.
и Богъ прославитъ И в Себе. и
абие прославитъ И.
(Ин.13:33) чя
дьца еште мало съ вами е
смь. вьзиштете Мене.
и екоже рехъ июдеомъ. еко
еможе Азъ иду вы не мо
жете прити. и вамъ глаголю
ныне.
(Ин.13:34) заповедь нову
даю вамъ. да любите дру
гъ друга. екоже вьзлюби
хъ вы. да и вы любите
другъ друга.
(Ин.13:35) о семь ра
зумеютъ вси. еко Мои
ученици есте. аште лю
бовь имате междю собою
(Ин.13:36) глагола Ему Симонъ Петръ.
Господи. камо идеши. отъве
шта ему Иисусъ. еможе Азъ
иду. не можеши ныне по
Мьне ити. последь же по
Мне идеши.
(Ин.13:37) Глагола Ему
Петръ. Господи по чьто ныне
по Тебе не могу ити. не
не душу мою за Тя положу.
(Ин.13:38) отъвешта ему Иисусъ. душу ли
твою за Мя положиши.
амин, амин, глаголю тебе.
не възгласитъ куръ. до
ньдеже отъвръжеши ся Ме
не три краты.
(Ин.14:1) да не съму
штаетъ ся ваше сръдьце.
веруйте въ Бога. и въ Мя ве
руйте.
(Ин.14:2) въ домъ Отца Моего
обители многы сутъ.
аште ли же ни. реклъ би
мь вамъ. еко иду угото
вати место вамъ.
(Ин.14:3) и еште
иду пакы приду. и у
готоваю место вамъ. и по
иму вы къ Себе. да идеже
есмь Азъ и вы будете.
(Ин.14:4) и еможе Азъ иду весте пу
ть.
(Ин.14:5) глагола Ему Тома Господи. не ве
мъ камо идеши. и како пу
ть можемъ ведети.
(Ин.14:6) глагола е
му Иисусъ. Азъ есмь путь
и истина. и животъ. никъ
тоже придетъ къ Отцю. тъкмо
Мною.
(Ин.14:7) аште Мя бисте зна
ли. и Отца Моего знали би
сте убо. отъ селе позна
сте И. и видесте И.
(Ин.14:8) глагола Е
му Филипъ. Господи покажи на
мъ Отца . и довьлетъ намъ
(Ин.14:9) глагола ему Иисусъ толико время
съ вами есмь. и не позна
ли Мене Филиппе. виде
вы Мене виде Отца. Како ты
глаголеши покажи намъ Отца.
(Ин.14:10) Не ве
руеши ли еко Азъ въ Отци. и (Отець)
въ Мне естъ. глаголы яже А
зъ глаголю вамъ. о Себе не
глаголю. Отець же пребываяй
въ Мьне. Тъ творитъ дело.
(Ин.14:11) веру имете Мьне. еко Азъ
въ Отци. и Отець въ Мьне. Аште
ли же ни. за та дела веру
емлете Ми.
(Ин.14:12) амин, амин,
глаголю вамъ. веруяй въ Мя.
дела еже творую и тъ творитъ.
и больша творитъ сихъ. еко
Азъ къ Отцю гряду.
(Ин.14:13) и егоже
колижьдо просите въ имя
Мое. то створу. да просла
витъ ся Отець о Сыне.
(Ин.14:14) и аште
чесо просите въ имя Мое.
то сътвору.
(Ин.14:15) аште любите
Мя. заповеди Моя съблю
дете.
(Ин.14:16) и Азъ умолу Отца.
и иного Параклита дастъ
вамъ. да будетъ съ вами
въ векы.
(Ин.14:17) Духъ истины.
егоже вьсь миръ не може
тъ прияти. еко не видитъ
Его ни знаетъ Его. вы же
знаете И. еко въ васъ пре
бываетъ. и въ васъ
будетъ.
(Ин.14:18) не оставлю
васъ сиръ. приду къ
вамъ.
(Ин.14:19) еште мало
и вьсь миръ не .. ви
дитъ Мене. вы же
видите Мя. еко Азъ живу.
и вы живи будете.
(Ин.14:20) въ тъ
дьнь разумеете вы. еко
Азъ въ Отци Моемъ. и вы въ
Мьне есте. и Азъ въ васъ
(Ин.14:21) имеяй заповеди Моя.
и съблюдая я. тъ естъ лю
бяй Мя. а любяй Мя. вьзлю
бленъ будетъ Отцемь Моимь
и Азъ въжлюблу и. и евлю
ся ему Самъ.
(Ин.14:22) Глагола Ему Ию
да. не Искариотьскы. Господи
то быстъ. еко намъ хоште
ши ся евити. а не вьсему
миру.
(Ин.14:23) отъвешта Иисусъ и рече
ему. аште кто любитъ (Мя)
слово Мое съблюдетъ. и (Отець)
Мой възлюбитъ и. и къ не
му идеве. и обите
ль у Него сътвори
ве.
(Ин.14:24) не любяй Мене
и словесъ Моихъ
не съблюдаетъ.
и слово еже слы
шасте нестъ Мое. нъ Посъ
лавъшаего Мя Отца.
(Ин.14:25) Си глаголахъ
вамъ. въ васъ сы.
(Ин.14:26) Паракли
тъ же Духъ Святы. егоже посъ
летъ Отець въ имя Мое. Тъ вы
научить вьсему. и въспо
мянутъ вамъ все. еже ре
хъ вамъ.
(Ин.14:27) миръ Мой даю вамъ
не екоже вьсь миръ даетъ.
Азъ даю вамъ. да не съму
штаетъ ся сръдьце ваше.
ни устрашаетъ.
(Ин.14:28) слыша
сте еко Азъ рехъ вамъ. иду
и приду къ вамъ. аште би
сте любили Мя. въздра
довали ся бисте убо. еко
иду къ Отцю. еко Отець боли
Мене естъ.
(Ин.14:29) и ныне рехъ ва
мъ. прежде даже не буде
тъ. да егда будетъ. веру
имете еко Азъ рех вамъ.
(Ин.14:30) юже не много глаголю съ вами.
грядетъ бо сего мира кънязь.
и въ Мьне не иматъ ничесоже.
(Ин.14:31) нъ да разумеетъ вьсь миръ.
еко люблу Отца. и екоже за
поведе Мьне Отець. тако твору.
въстанете идемъ отъ суду
(Ин.15:1) Азъ есмь лоза истинънае.
и Отець Мой делатель естъ.
(Ин.15:2) вьсеку разгу о Мьне не тво
ряшту плода. изъметъ ю
и вьсеку творяшту плодъ
отребитъ ю. да плодъ бол..
сътворитъ.
(Ин.15:3) юже вы чисти
есте. за слово еже глаголахъ
вамъ.
(Ин.15:4) будете въ Мьне.
и Азъ въ васъ. еко бо розга
не можетъ плода творити
о Себе. аште не будетъ на
лозе. тако ни вы. аште въ
Мьне не пребудете.
(Ин.15:5) Азъ е
смь лоза. вы раждие. иже
будетъ въ Мне. и Азъ вь немь
сътворитъ плодъ многъ.
еко без Мене не можетъ
творити ничесоже.
(Ин.15:6) аште кто
въ Мне не пребудетъ. извръ
жетъ ся вънъ. екоже розга.
и исъшетъ. и събираютъ ю
и въ огнь вълагаютъ.
(Ин.15:7) Аште
пребудете въ Мьне. и глаголи
Мои въ васъ пребудутъ.
емуже колиждо хоштете.
просите и будетъ вамъ.
(Ин.15:8) о семь бо прослави ся Отець
Мой. да плодъ многъ сътво
рите. и будете Мои уче
ници.
(Ин.15:9) екоже вьзлюби Мя
Отець. и Азъ възлюбихъ вы.
будете въ любъви Моей.
(Ин.15:10) аште заповеди Моя съблю
дете. пребудете въ лю
бъви Моей. екоже Азъ. за
поведи Отца Моего съблюдо
хъ. и пребываю вь Него
любъве.
(Ин.15:11) се глаголахъ вамъ.
да радость Мое въ васъ бу
детъ. и радость ваша исплъ
нитъ ся.
(Ин.15:12) си же естъ запове
дь Мое. да любите другъ
друга. екоже възлюбихъ
вы.
(Ин.15:13) Большя сея любъве
не иматъ никътоже. да кто
душу свою положитъ за дру
гы своя.
(Ин.15:14) Вы друзи Мои
есте. аште творите елико
Азъ заповедаю вамъ.
(Ин.15:15) юже
не глаголю вамъ робъ. рабъ бо не
вестъ чьто творитъ господь его.
вы же рехъ другы. еко вь
се еже слышахъ отъ Отца
Моего. съказахъ вамъ.
(Ин.15:16) не
вы Мене избърасте. нъ
Азъ избърахъ вы. и поло
жихъ вы. да вы идете.
и плодъ принесете. и пло
дъ вашь пребудетъ. Да е
гоже колиждо просите.
отъ Отца въ имя Мое дастъ
вамъ.
(Ин.15:17) Си заповедаю ва
мъ да любите другъ друга
(Ин.15:18) аште миръ васъ ненави
дитъ ведите еко Мене пре
жде вьзненавиде.
(Ин.15:19) аште
отъ мира бысте были.
миръ убо своя любилъ би.
еко же отъ мира несте. нъ А
зъ избърахъ вы отъ мира.
сего ради ненавидитъ ва
съ миръ.
(Ин.15:20) Помьните слово
еже Азъ рехъ вамъ. нестъ
рабъ боли господе своего. Аште
Мене изгънашя. и васъ и
жденутъ. аште слово
Мое съблюдошя. и ваше съ
блюдутъ.
(Ин.15:21) нъ си въсе тво
рятъ вамъ за имя Мое. еко не ве
дятъ Посълавъшаего Мя.
(Ин.15:22) Аште не бимь пришьлъ и
глаголалъ имъ. греха не бу и
мели. ныне же вины не
имутъ о гресе своемь.
(Ин.15:23) ненавидяй Мене и Отца Мо
его ненавидитъ.
(Ин.15:24) Аште
дела не бимь сътвори
лъ вь нихъ. ихъже никъ
тоже инъ не сътвори. гре
ха не бу имели. ныне
же и видешя. и вьзнена
видешя. и Мене и Отца Моего.
(Ин.15:25) нъ да събудетъ ся слово
псаное въ Законе ихъ. еко
вьзненавидешя Мя спыти
(Ин.15:26) Егда же придетъ Параклитъ.
егоже посълю вамъ отъ Отца
Духъ истиньны. иже отъ
Отца исходитъ. Тъ съведе
тельствуетъ о Мьне.
(Ин.15:27) и (вы)
же съведетельствуите
еко искони съ Мною есте.
(Ин.16:1) си глаголахъ вамъ. да не събла
зните ся.
(Ин.16:2) отъ сънъмишт..
ижденутъ вы нъ приде
тъ година. поминаете си.
Еко Азъ рехъ вамъ. сихъ же
вамъ ис пръва не рехъ. еко
съ вами бехъ.
(Ин.16:5) ныне же и
ду къ Посълавъшюему Мя.
и никтоже отъ васъ не въ
прашаетъ Мене. камо идеши.
(Ин.16:6) нъ еко си глаголахъ вамъ. скръ
бь исплъни сръдьца ваша.
(Ин.16:7) нъ Азъ истину глаголю вамъ.
добрее естъ вамъ да Азъ.
иду. аште бо не иду Азъ.
Параклитъ не придетъ къ ва
мъ.
(Ин.16:8) и пришьдъ Онъ. обличи
тъ всего мира о гресе и о пра
вде и о суде.
(Ин.16:9) о гресе убо
еко не веруютъ въ Мя.
(Ин.16:10) о пра
вьде же.еко къ Отцю иду. и кто
му не видите Мене.
(Ин.16:11) о су
де же. еко князь мира сего
осужденъ быстъ.
(Ин.16:12) Еште много
имамь глаголати вамъ. нъ не
можете носити ныне.
(Ин.16:13) егда
же придетъ Онъ Духъ исти
ньны наставитъ вы. на
всеку истину. не о Себе бо
глаголати иматъ.нъ елико аште
услышитъ глаголати иматъ.
и грядуштаа вьзвеститъ вамъ.
(Ин.16:14) Онъ Мя прославитъ. еко отъ
Моего прииметъ. и вьзве
ститъ вамъ.
(Ин.16:15) все елико и
матъ Отець. Мое сутъ. Сего
ради рехъ. еко отъ Моего прии
метъ. и вьзвеститъ ва
мъ.
(Ин.16:16) въ мале. и ктому не ви
дитъ Мене. и пакы въ ма
ле и узьрите Мя. и еко иду
къ Отцю.
(Ин.16:17) решя же и отъ учени
къ Его къ себе. чьто се естъ
еже глаголетъ къ намъ. въ мале
и не видите Мене. и пакы
въ мале узьрите Мя. и еко
иду къ Отцю.
(Ин.16:18) глаголааху же чь
то убо естъ се. еже глаголетъ
въ мале. не вемъ чьто глаголетъ.
(Ин.16:19) Разуме же Иисусъ.еко хотеаху (И)
въпрашати. и рече имъ. о се
мь ли сътязаете ся. междю
собою. еко рехъ въ мале и не
видите Мене. и пакы въ
мале узьрите Мя.
(Ин.16:20) амин,
амин, глаголю вамъ. еко въспла
чете ся. и въздрыдаете
вы. а вьсь миръ въздраду
етъ ся. вы же печальни бу
дете. нъ печаль ваша въ ра
дость будетъ.
(Ин.16:21) жена егда
раждаетъ. печаль иматъ.
еко приде годъ ея. егда же
родитъ отрочя. къ тому не
помьнитъ скръби за радо
сть. еко роди ся человекъ въ миръ.
(Ин.16:22) и вы же убо ныне. печа
льни будете. пакы же
..зьру вы. и въздраду
етъ ся сръдьце ваше. и ра
дости вашея никътоже на
възъметъ отъ васъ.
(Ин.16:23) и въ тъ дьнь Мене не
въпросите ничесо
же. амин, амин, глаголю ва
мъ. аште чесо просите
у Отца въ имя Мое дастъ
вамъ.
(Ин.16:24) до селе не просисте
ничесоже. въ имя Мое. про
сите и примете. да радо
сть ваша исплънена будетъ.
(Ин.16:25) Си въ притъчахъ глаголахъ вамъ
придетъ година. егда к тому
въ притъчахъ не глаголю вамъ
нъ не обинуя ся о Отци. вьзве
шту вамъ.
(Ин.16:26) въ тъ дьнь въ и
мя Мое въспросите. и не
глаголю вамъ. еко Азъ умолю
Отца о васъ.
(Ин.16:27) Самъ бо Отець люби
тъ вы. еко вы Мене вьзлю
бисте. и веровасте еко отъ
Бога изидъ.
(Ин.16:28) изидъ отъ Отца.
и придъ въ вьсь миръ. и и
ду къ Отцю.
(Ин.16:29) глаголашя Ему уче
ници Его. се ныне
обинуя ся глаголеши.
а притъчя ниединоя
же глаголеши.
(Ин.16:30) ныне вемъ еко
веси все. и не требуеши
да къто Тя въпрашаетъ. о се
мь веруемъ.еко отъ Бога еси
ишьлъ.
(Ин.16:31) Отъвешта имъ Иисусъ.
ныне ли веруете.
(Ин.16:32) се гря
детъ година. и ныне приде.
да разидеъ ся кождо въ свое.
и Мене единого оставите.
и несмь единъ. еко Отець съ
Мною естъ.
(Ин.16:33) Си глаголахъ ва
мъ да въ Мьне миръ имате.
въ всемь мире скръбни
будете. нъ дръзайте. Азъ
побебедихъ всего мира.
(Ин.17:1) си глагола Иисусъ. и възведе очи
Свои на небо и рече. Отче при
де часъ. прослави Сына Сво
его. и до и Сынъ Твой просла
витъ Тя.
(Ин.17:2) екоже далъ Ему
еси власть вьсекоя плъ
ти. да всеко еже Ему еси
далъ. дастъ имъ живота
вечьнаго.
(Ин.17:3) се же естъ ве
чьны животъ. да знаютъ
Тебе единого истиньнаго
Бога. и егоже посъла Иисусъ Христа.
(Ин.17:4) Азъ прославихъ Тя на зе
мли. дело съвръшихъ.еже
далъ еси мьне да сътворю.
(Ин.17:5) и ныне прослави Мя Отче у
Тебе Самого. славу юже
имехъ. прежде. даже не быстъ
у Тебе вьсь миръ.
(Ин.17:6) евихъ
имя Твое человекомъ. яже далъ
еси Мьне отъ вьсего мира.
Твои бешя и Мьне я далъ
еси. и слово Твое съхранишя.
(Ин.17:7) ныне разумешя. еко все
елико далъ еси Мьне. отъ Те
бе сутъ
(Ин.17:8) еко глаголы яже да
стъ Мьне. дахъ имъ. и ти
прияшя. и разумешя въ и
стину. еко отъ Тебе изидъ
и веровашя еко Ты Мя по
съла.
(Ин.17:9) Азъ о сихъ молю.
не о вьсемь мире молю.
нъ о сихъ яже далъ еси Мьне.
еко Твои сутъ.
(Ин.17:10) и Мое вьсе
Твое сутъ. и Твое Мое.
и прославихъ ся вь нихъ.
(Ин.17:11) и к тому несмь въ всемь
мире. и и сии въ всемь ми
ре. сутъ. и Азъ къ Тебе гряду.
(Ин.17:24) <…> дятъ славу Мою. юже да
лъ еси Мьне. еко вьзлюби
лъ Мя еси. прежде съложе
ние всего мира.
(Ин.17:25) Отче правь
дъны. и вьсь миръ Тебе
не позна. Азъ же Тя познахъ.
и сии познашя еко Ты Мя
посъла.
(Ин.17:26) И съказахъ имъ
имя Твое. и съкажу. да лю
бы еюже Мя еси вьзлюби
лъ. вь нихъ будетъ. и Азъ
вь нихъ. зачало.
(Ин.18:1) Си рекъ Иисусъ.
изиде съ ученикы Сво
ими. на онъ полъ острова
Кедрьска. идеже бе врътъ.
въ ньже вьниде Самъ и у
ченици Его. конец.
(Ин.18:2) Ведеа
ше Июда иже И предаше
место. еко множицею
събираше ся Иисусъ. ту съ уче
никы Своими.
(Ин.18:3) Июда же при
мъ спиру. и отъ архиерей
и фарисей слугы. приде
тамо съ светилы и свещами. и оружии.
(Ин.18:4) Иисусъ же веды вьсе грядушта
на Нь. ишьдъ рече имъ. кого
иштете.
(Ин.18:5) отъвешташя Ему
Иисуса Назареа. глагола имъ Иисусъ.
Азъ есмь стоеаше же Июда
иже И предааше съ ними
(Ин.18:6) да еко рече имъ Азъ есмь
иду вьспять и паде на зе
мли.
(Ин.18:7) пакы же я въпроси Иисусъ
кого иштете. они же решя
Иисуса Назареа.
(Ин.18:8) отъвештя Иисусъ
рехъ вамъ еко Азъ есмь.
аште убо Мене иштете не
дейте сихъ ити.
(Ин.18:9) да събу
детъ ся слово еже рече. еко
яже далъ еси Мьне. не по
губихъ. никогоже от нихъ.
(Ин.18:10) Симонъ же Петръ. имы но
жь извлече и. и удари
архиереова раба. и уреза
ему ухо десное. Бе же имя рабу Малхъ.
(Ин.18:11) Рече же
Иисусъ. Петрови. въньзи ножь
въ ножьниця. чашу юже да
стъ Мьне Отець. не имамь
ли пити ея.
(Ин.18:12) спира же и
тысуштьникъ. и слугы
июдейскы. яшя Иисуса. и съ
вязашя И.
(Ин.18:13) И ведошя И
къ Анне прьвее. бе бо тьсть
Каиафе. иже бе архиереи
лету тому.
(Ин.18:14) бе же Каиафа.
давы съветы июдео
мъ. еко добрее естъ еди
ному человеку умьрети за
люди.
(Ин.18:15) По Иисусе же идеаше
Симонъ Петръ. и другы
ученикъ. ученикъ же тъ
бе знаемъ. архиереови.
и вьниде съ Иисусомь. въ дво
ръ архиереовъ.
(Ин.18:16) Петръ же
стоеше при двьрехъ вьне.
Изиде же ученикъ тъ.
иже бе знаемъ архиереови.
и рече двьрьници. и въве
де Петра.
(Ин.18:17) Глагола же раба двь
рьница Петрови. еда и ты
отъ ученикъ еси Человека Того.
глагола онъ несмь.
(Ин.18:18) стоеху же
раби. и слугы огнь сътво
рьше. еко зима бе. и греаху
бе же съ ними Петръ стоя и грея
(ся)
(Ин.18:19) Архиереи же въпроси Иисуса
о ученицехъ Его. и о учении
Его.
(Ин.18:20) Отъвешта ему Иисусъ. Азъ
не обинуя ся глаголахъ вьсему
миру. Азъ вьсегда учихъ
на сънъмишти. и въ цръкъве
идеже вьси июдеи съне
млутъ ся. и тай не глаголахъ
ничесоже.
(Ин.18:21) Чьто Мя въпра
шаеши. въпроси слышавъ
шяя. чьто глаголахъ имъ. се
си ведятъ еже рехъ Азъ.
(Ин.18:22) Си рекъшю Ему. единъ отъ
престояштихъ слугъ. у
дари въ ланиту Иисуса. рекъ.
тако ли отъвештаваеши архи
ереови.
(Ин.18:23) Отъвешта ему Иисусъ.
аште зъле глаголахъ сьведе
тельствуй о зьле. аште
ли добра чьто Мя биеши.
(Ин.18:24) Посъла же И Анна съвязана
къ Каиафе архиереови.
(Ин.18:25) Бе же Симонъ Петръ
стоя и грея ся. решя
же ему. еда и ты отъ уче
никъ Его еси. онъ же.
.отъвръже ся. и рече несмь.
(Ин.18:26) глагола единъ отъ рабъ архиере
овъ ужика сы. емуже у
реза Петръ ухо. не азъ ли
тя видехъ въ връте съ Нимь.
(Ин.18:27) пакы же Петръ отъвръже ся.
и абие куръ възгласи. зачало.
(Ин.18:28) Веся же Иисуса отъ Каиафы.
въ преторъ. бе же за утра.
и ти не вьниду въ притворъ. конец.
да не оскврънятъ ся. нъ да е
дятъ пасху. конец.
(Ин.18:29) Изиде же
къ нимъ и Пилатъ вънъ. и рече.
кую речь приносите на Человека
Сего.
(Ин.18:30) отъвешташя же и решя
ему. аште не би былъ. Сь
зълодей. не бихомъ преда
ли Его тебе.
(Ин.18:31) рече же имъ Пила
тъ. поимете И вы. и по За
кону вашему судите Ему.
решя же ему июдеи.
намъ не достоитъ ни
когоже убити.
(Ин.18:32) да слово Иисусово
събудетъ ся. еже рече клее
пля. коею съмрътию хотеа..
умьрети.
(Ин.18:23) Вьниде же па
кы Пилатъ въ преторъ. и гла
си Иисуса и рече Ему. Ты ли
еси Царь Июдейскъ.
(Ин.18:34) отъве
шта ему Иисусъ. о себе ли се т..
глаголеши. ли ини тебе решя
о Мьне.
(Ин.18:35) Отъвешта Пилатъ
еда азъ жидовинъ. есмь ро
дъ Твой. и архиереи преда
шя Тя мне. чьто еси сътво
рилъ.
(Ин.18:36) отъвешта Иисусъ. Царство
Мое нестъ отъ сего мира
аште отъ сего мира бы бы
ло Царство Мое. слугы убо
Моя подвизалы ся бышя.
да не преданъ бимь июдео
мъ. ныне же Царство Мое нестъ
отъ суду.
(Ин.18:37) Рече же Ему
Пилатъ. убо Царь ли еси Ты
отъвешта Иисусъ. ты глаголеши еко
Царь есмь Азъ. Азъ на се роди
хъ ся. и на се придъ. въ вьсь
миръ. да съведетельству
ю о истине. вьсекъ иже
естъ отъ истины. послу
шаетъ гласа Моего.
(Ин.18:38) Глагола Е
му Пилатъ. чьто естъ и
стина. и се рекъ. пакы и
зиде къ июдеомъ. и глагола и
мъ. азъ ниединоя вины
не обретаю вь Немь.
(Ин.18:39) Естъ
же обычай вамъ. да еди
ного вамъ отъпушту на
Пасху. Хоштете ли убо
да отъпушту вамъ Царе
Июдейска. Възъпишя
же вси глаголюште. не сего
нъ Варааву. Бе же Вара
ава разбойникъ.
(Ин.19:1) тогда
же Пилатъ поятъ Иисуса. и би И.
(Ин.19:2) и воини съплетъше отъ
тръние веньць. възложи
шя на главу Ему. и въ ризу
прапрудьну облешя И.
(Ин.19:3) и по
хождааху къ Нему. и глагола
ху. Радуй ся Царю Июдейскъ
и биеаху И по ланитама.
(Ин.19:4) изиде же пакы Пилатъ
вънъ. и глагола имъ. се изво
жду и вамъ вънъ. да разу
мете еко вь Немь вины
не обретаю.
(Ин.19:5) Изиде Иисусъ
вънъ. нося тръновъ веньць
и прапрудьну ризу. и глагола
имъ Се Человекъ.
(Ин.19:6) егда же виде
шя И архиереи. и слугы
възпишя глаголюште. про
пьни. пропьни. глагола имъ
Пилатъ. поимете вы.
и пропьнете. азъ бо не о
бретаю вь Немь вины.
(Ин.19:7) отъвешташя ему июдеи.
мы Законъ имамъ. и по
Закону нашему длъжьнъ
естъ умьрети. еко Сынъ Божий
творитъ ся.
(Ин.19:8) Егда же слы
ша Пилатъ се слово. паче
убое ся.
(Ин.19:9) и вьниде въ при
торъ пакы. и глагола Иисусови. Пи
латъ же глагола пакы Иисусови.
отъ куду еси Ты. и Иисусъ отъ
вета не сътвори ему.
(Ин.19:10) глагола
же Ему Пилатъ. мьне ли
не глаголеши. не веси ли еко
власть имамь пропяти Тя.
и власть имамь пусти
ти Тя.
(Ин.19:11) отъвешта Иисусъ. не и
маши области на Мьне ни
кояже. аште не би ти дано
съ выше. сего ради пре
давы Мя тебе. боли гре
хъ иматъ.
(Ин.19:12) овъ того Пила
тъ искаше пустити И.
жидове же въпиеху глаголю
ште. аште сего пустиши
неси другъ кесареви. вь
секъ иже ся творитъ царь.
противитъ ся кесареви.
(Ин.19:13) Пилатъ же слышавъ та сло
веса. изведе вънъ Иисуса.
и седее на судишти. на ме
сте нарицаемемь литостра
ту. еврейскы же гаваата
(Ин.19:14) бе же парасквьги Пасце.
година бе еко третиее. и глагола
имъ. се Царь вашь.
(Ин.19:15) они же въ
пиеху. възьми възъми
пропьни И. глагола имъ Пилатъ.
Царе ли вашего пропьну. отъ
вешташя архиереи не има
мъ царе. тъкмо кесаре.
(Ин.19:16) То
гда же И предастъ имъ. да
И пропьнутъ. конец. Они же поемъ
ше И веся.
(Ин.19:17) и Самъ си несы
крестъ. изиде же въ нарица
мое Краниево место. еже
глаголетъ ся еврейскы Голъ
гота.
(Ин.19:18) иде и пропяся. И съ
Нимь ина дъва. суду и о
вуду. по среде же Иисуса.
(Ин.19:19) Напса же титьлъ Пилатъ.
и положи и на кресте. бе же
напсано. Иисусъ. Назарей. Царь
Июдейскъ.
(Ин.19:20) сего же титъла.
мнози чишя отъ июдей. еко
близъ бе место града. идеже
пропяшя Иисуса. и бе напсано
еврейскы и грьчьскы. ла
тиньскы.
(Ин.19:21) глаголааху же Пила
тови. архиереи июдейсци.
не пиши Царь Июдейскъ.
(Ин.19:22) отъ
вешта Пилатъ. еже псахъ
псахъ.
(Ин.19:23) Воини же егда про
пяшя Иисуса. прияшя ризы Его
и сътворишя четыри части.
комуждо воину чясть. и
хитонъ. бе же хитонъ нешь
венъ. и съ връху истъканъ
вьсь.
(Ин.19:24) решя же къ себе. не пре
деремъ его. нъ метемъ жре
бия о нь. кому будетъ. да
събудутъ ся кънигы глаголю
штяя. разделишя себе ри
зы Моя. и матизмъ Мой
меташя жребия. воини же
убо си сътворишя. зачало.
(Ин.19:25) Стоеаху же при кресте Иисусове.
Мати Его. и сестра Матере Его.
Марие Клеопова. и Марие М
гдалыни.
(Ин.19:26) Иисусъ же видевъ
Матерь. и ученика стояшта
егоже люблеаше. глагола Мате
ри. Жено. се сынъ Твой.
(Ин.19:27) по то
мь же ученику. се Мати твое
и отъ того часа поятъ Ю уче
никъ въ свое си.
(Ин.19:28) По семь ве
ды Иисусъ. еко все юже съвръ
шиша ся. да събудутъ ся
кънигы. глагола. жяжду.
(Ин.19:29) съ
судъ же стоеше плънъ оцьта
губу же наплъньше оцьта
на исопъ вьзнезъше. при
дешя къ устомъ Его.
(Ин.19:30) Егда
же приятъ оцьтъ Иисусъ. рече.
съвръши ся. и преклонь гла
ву предастъ духъ.
(Ин.19:31) Июдеи
же по неже параскевьги бе.
да не останутъ на кресте те
леса въ субботу. бе бо вели
дьнь тоя субботы. моли
шя Пилата да пребиютъ го
лени ихъ. и възъмутъ я.
(Ин.19:32) приду же воини. и пръву
му пребишя голени. и дру
гуму пропятуму съ нимь.
(Ин.19:33) на Иисуса же пришьдъше. еко ви
дешя И юже умьръшь. не пре
бишя Ему голению.
(Ин.19:34) нъ еди
нъ отъ воинъ. копиемь Ему
ребра прободе. и изиде абие
кръвь и воде.
(Ин.19:35) и истинно естъ
съведетельство его. и тъ
вестъ еко истину глаголетъ.
да и вы веру имеете.
(Ин.19:36) бы
шя бо си. да събудутъ ся къ
нигы. кость не съкрушитъ
ся отъ Него.
(Ин.19:37) и пакы другы
я кънигы глаголютъ. възьря
тъ на Него иже пробася. конец.
(Ин.19:38) По сихъ же моли Пилата
Иосифъ. иже бе отъ Арима
тея. сы ученикъ Иисусовъ.
таинъ же за страхъ июдей
скъ. да възъметъ тело Иисусово.
и повеле Пилатъ. приде же
и вьзятъ тело Иисусово.
(Ин.19:39) Приде
же и Никодимъ. пришьды
къ Иисусови ноштию прежде.
несы съмешение змърно
и олъгуйно. еко и ливръ съ
то.
(Ин.19:40) приясте же тело Иисусово.
и обисте е ризами. съ аро
маты. екоже обычай естъ
июдеомъ погребати.
(Ин.19:41) бе же на
месте. идеже И пропяшя.
врътъпъ. и въ врътъпе гро
бъ новъ.
(Ин.19:42) вь немьже не бе ни
колиже никтоже не бе поло
женъ ту же за параскевь
гию. июдейску. еко бли
зъ беаше гробъ идеже положисте
Иисуса. конец.
(Ин.20:1) Въ едину же
суботь Марие Магдалы
ни. приде за утра. еште
сушти тъме. на гробъ. и ви
де камень вьзятъ отъ гроба.
(Ин.20:2) тече и приде. къ Симону
Петру. и къ другуму уче
нику. егоже люблеаше Иисусъ.
и глагола има. вьзяшя Господе отъ
(Ин.20:27) <…> же глагола Томе. принеси
пръстъ твой семо. и ви
ждь руце Мои. и принеси
руку твою. и въложи въ
ребра Мое. и не буди неве
рьнъ нъ верьнъ.
(Ин.20:28) Отъвешта
Тома и рече Ему. Господь мой
Богъ мой.
(Ин.20:29) глагола ему Иисусъ.
еко видевъ Мя верова. бла
жени. не видевъшеи. и ве
ровавъшеи.
(Ин.20:30) многа же ина
знамение створи Иисусъ. пре
дъ ученикы Своими.
еже не сутъ псана въ къни
гахъ сихъ.
(Ин.20:31) си же псана бы
шя. да веру имете. еко Иисусъ.
естъ Христосъ Сынъ Божий. и веру
юште живота вечьнаго
имате въ имя Его.
(Ин.21:1) По се
мь еви ся пакы Иисусъ. уче
никомъ Своимъ. на мори
Тиверьедьсцемь. еви же
ся сице.
(Ин.21:2) беаху въ купе
Симонъ Петръ. и Фома
нарицаемы Близньць.
и Натанаиль. иже бе отъ
Канна Галилейскы. и сына
Зеведеова и ина два отъ
ученикъ Его.
(Ин.21:3) глагола имъ Си
монъ Петръ. иду рыбъ ло
витъ. глаголашя ему. иде
мъ и мы съ тобою. и иду
и вьседу въ корабль. и въ
ту ношть не яшя ничесоже
(Ин.21:4) утру же абие бывъшю.
ста Иисусъ. при брезе. не позна
шя же ученици еко Иисусъ. естъ
(Ин.21:5) глагола же имъ Иисусъ. дети. еда
чьто сънедьно имате. отъ
вешташя же Ему ни.
(Ин.21:6) Онъ
же рече имъ. въвръзете
о десную страну мрежя
и обряштете. въвръгу же
и къ тому не можааху при
влешти ея. отъ множь
ства рыбъ.
(Ин.21:7) Глагола же уче
никъ егоже люблеаше Иисусъ Пе
трови. Господь естъ. Симонъ же
Петръ слышавъ еко Господь естъ.
епендитомь препоеса ся.
бе бо нагъ. и въвръже ся въ
море.
(Ин.21:8) а друзи ученици
кораблицемь приду. не бе
шя бо далече отъ земля.
нъ еко дьве съте лакътъ.
влекуште мрежу рыбъ.
(Ин.21:9) еко излезу на землу.
видешя огнь лежяшть.
и рыбу на немь лежяшту.
и хлебъ.
(Ин.21:10) глагола имъ Иисусъ. при
несете отъ рыбъ яже я
сте ныне.
(Ин.21:11) Вьлезе же
Симонъ Петръ. и извле
че мрежя на землу. плъ
ну велиихъ рыбъ. съто
и пять десятъ и три. то
лику суштю не протръже
ся мрежа.
(Ин.21:12) глагола имъ. Иисусъ.
придете обедуйте. и ни
ктоже не съмеаше отъ уче
никъ. истязати Ты кто
еси. ведуште еко Господь естъ.
(Ин.21:13) Приде же Иисусъ. и приятъ
хлебъ.и дастъ имъ. и ры
бу такожде.
(Ин.21:14) Се юже трети
ци еви ся Иисусъ. ученикомъ
своимъ. въставъ отъ мръ
твыхъ.
(Ин.21:15) Егда же обедова
шя. глагола Симонови Петру Иисусъ
Симоне Ионинъ любиши
ли Мя паче сихъ. Глагола Ему
ей Господи.ты веси еко люблю
Тя. глагола Ему паси агньця
Моя.
(Ин.21:16) Глагола ему пакы въ
торицею. Симоне Ионинъ
любиши ли Мя.глагола ему.
ей Господи. Ты веси еко люблю
Тя. глагола ему паси овьця Моя.
(Ин.21:17) глагола
ему третици. Симоне Ио
нинъ любиши ли Мя. оскръ
бе Петръ. еко рече ему тре
тици. любиши ли Мя. и глагола
Ему. Господи. вьсе Ты веси.
Ты веси еко люблю Тя.
глагола ему Иисусъ. паси овьця Моя.
(Ин.21:18) амин, амин, глаголю тебе.
егда бе юнъ. поесаше ся са
мъ. и хождеаше еможе хо
теаше.егда же състарее
ши ся. вьздеждеши руце
твои. и инъ тя поешетъ.
и ведетъ. еможе не хоштеши.
(Ин.21:19) се же рече клепля. коею
съмрътию прославитъ Бога.
и се рекъ. глагола ему иди по
Мне.
(Ин.21:20) и обрашть же ся Петръ.
виде ученика. егоже лю
блеаше Иисусъ. идушта вь
следъ. иже и възлеже
на пръси Его и рече. Господи кто
естъ предаяй Тя.
(Ин.21:21) сего ви
девъ Петръ глагола Иисусови. Господи.
а сь чьто.
(Ин.21:22) глагола ему Иисусъ.
аште хошту да тъ пребу
детъ. доньдеже приду.
чьто е тебе. по Мне ты гряди
(Ин.21:23) изиде же слово се въ братрию
еко ученикъ тъ не умьретъ.
не речетъ же ему Иисусъ. еко не у
мьретъ. нъ аште хошту да
тъ пребываетъ. доньде
же приду. чьто е тебе.
(Ин.21:24) сь естъ ученикъ съведе
тельствуяй о сихъ иже
и напса си. и вемь еко и
стинъно естъ съведете
льство его.
(Ин.21:25) сутъ же и и
на многа. еже створи Иисусъ.
еже аште по единому
спана бываютъ. ни са
мому мною. вьсему
миру въместити. пише
мыхъ кънигъ. аминь.